С пръстчета докосвам мислено това, което прави теб неустоим за другите.
И сякаш се разтапяш като захарче в нагорещена лъжица,
въпреки че не усещаш ръцете ми върху марковата си опаковка.

Не разбираш, че аз живея, за да те докосна и възкръсвам с новия ден,
само за да потъна в аромата на невъзможността да те имам.

А сигурна съм, че ако се домогна до плътта ти,
ще я изпия с първата въздишка и ще я оставя бездиханна зад себе си.

Гладна съм за твоята близост.
Копнея за момента, в който ще ти се наситя.

Ти – плът и синтетична материя – в думите ти няма красота, те нямат смисъл.
Ти – просто красиш мизансцена, а на мен ми се иска да те употребя и след това да те изхвърля –
най-екологично чистият отпадък.

2004г.