Малка тъжна жена

Малка тъжна жена
Rate this post

Имах удоволствието преди време да преотстъпя на приятелка апартамента си, за да отпразнува рождения си ден.  Сред  гостите нелогично се оказа 16-годишно момиче, което на 30-тата минута след пристигането си окупира кенефа, за да се усамоти и да разсъждава над тежкия си пубертетски живот. И понеже вече бях осъзнала радикалната грешка с домакинството, не  успях да събера сили да се отнеса разбиращо към надрусаното дете на пода в банята ми. Единствените логично свързани думи, които успях да произнеса, бях покана да си премести депресирания задник някъде другаде , защото е твърде егоистично да завзема единствения кенеф в къщата.

По-късно, след дълга борба със съвестта си, отидох при нея,  да си говорим „по женски”.  Проблемите на момичето бяха класически – даскало, даскали, съученици, неразбиране, колко права е тя и колко крив е светът. .. и между другото преди седмица е правила аборт, а сега се е надрусала до козирката и налива чиста водка. Казвам „Кофти…” и не знам как да продължа. Сериозно, от къде да започнеш – да й кажеш „Маце, добре – щом си толкова пораснала да се чукаш на горе на долу и да ти чегъртат после из матката с ренде – супер, евалла, но си поемай последствията и не занимавай непозанати хора, по пода на чиито бани се въргаляш в несвяст от водка и амфетамини, гадостите, които сама си докарваш!“

Имаше някакъв отчаян вик за помощ в тая нелепа поза – а как да й помогнеш, освен да я хванеш и да я риташ, да я риташ и белким й дойде акъла.

Замислих се – всичко е много хубаво, на 16 си и понеже „големите” са много яки и интелигентни, по закона на всички поведенчески логики – крадеш печелившия поведенчески модел – правиш си снежен носа, изпиваш кило ракия и си покорител на света. Но после защо клечиш по хорските бани с разсеян поглед, който казва, че някъде дълбоко, изпърженото ти 16 годишно мозъче долавя, че нещата не се случват така както трябва, но не може да се сети, къде обърка пътя по трасето.

А тъжната равносметка е, че повечето 16 годишни са такива. Всъщност тъжната равносметка е, че повечето 12 годишни са такива. И не защото учителските заплати са ниски, мама и татко нямат време, а децата  гледат много телевизор, а защото някой ги е излъгал, че това е нормалното съществуване.

И всичките им представи се оказват криви – сексът, както разбрах , от очевидно по-компетентната от мен абортирала, не се правел, за да споделиш една и съща емоция с някого, не се прави и за да ти е гот – сексът се  прави, за да ти донесе странични дивиденти – за имидж, за кинти, за Бог знае какво…но тя и него би убедила в обратното. Май дори не беше разтроена, че преди седмица от нея са изстъргали малък човек…или знае, че е било за негово добро.

Девойчето си тръгна към 9:30 сутринта, за да отиде на училище, където я грози изключване, защото казвала каквото мисли – интересно за какво мисли, щом не е чела дори конспекта на учебната си програма. Интересно е също, дали ще се прибере и татко ще я набие с колана пиян до козирката или тя ще свали черния грим преди да влезе вкъщи  и ще пусне мазния  поглед на все още  4-годишното в очите на мама дете.

В цялата трагична случка не става ясно кой кого и защо лъже. Стана ясно обаче, че това дете е убедено в кривата си кауза и вярва, че се бори за по-добър свят – свят, в които на нея все така няма да й се налага да мисли, но поне няма да я пълнят със сперма и смотани неразбиращи „лелки” да я гонят от пода на банята.

Не знам каква психология би помогнала на тези деца и техните родители, след като те категорично отказват да си отворят очите. Тъжно е, че реакцията на средно статистическия родител е неадекватна и за съжаление той наистина не знае, че това е нормално за хората на възрастта на децата му. Но, скъпи родители, децата ви гледат същата телевизия, която вие гледате, виждат същата ракия, които вие пиете, пия същата ракия, която вие пиете,  чуват безпомощните псувни срещу живота, които вие произнасяте и е нелогично за това да обвинявате децата си и системата. Те са продукт на неадекватното, некомпетентно и неразбиращо отношение и естествено – продукт на времето си. А когато закона на джунглата спре да важи на физическо ниво – започва да мели на ментално.

Из писмата:

Здравей, Ирина! Прочетох твоята статия за ирационалния страх и реших да споделя моя проблем. Имам дъщеря, която тази година ще направи 10 години. Преди две години бяхме на море и там преживяхме силна буря с гръмотевици и светкавици. От този момент дъщеря ми се промени. В момента щом види облаци на небето си затваря ушите с ръце и стои така дори по цели нощи. В такива дни направо е кошмар. Не спим с нея по цели нощи, но най-изнервящото е по цял ден да говори за облаци и дъжд. Лошото е ,че тя е диабетичка и това се отразява много на нивото на захарта й. Вече три пъти я водихме на психиатър и е на леки лекарства, но не виждам някакъв ефект от това. Ужасите за нас продължават. Вече не знам към кого да се обърна.

Миглена

Сигурно сте изчели купища литература по въпроса, която на моменти може и да Ви е звучала логична и аха да разберете, къде е проблема, но решението остава като дразнещо загатване. Аз сама се оплетох в детска психология след като прочетох писмото Ви и откровено на теория  всичко е много просто и логично, но не бих могла да Ви кажа – купете му куче и ще се оправи. Трябва да Ви е ясно обаче, че това не е проблем, който ще бъде излекуван с хапчета и третирайки хлапето като болно няма да ускори приемането и решаването на проблема. Драматизирането и втренчването също не е решение. Ако вие не успеете да намерите начин, по който да разговаряте с детето за страховете му, потърсете специалист. Преди да се спрете на човек, бъдете сигурни, че  дъщеря ви се чувства сигурна и спокойна с него. Страховете са нормална част от порастването и се надживяват. Дори вие вероятно  все още реагирате на стресори с кошмари и натрапливи мисли, въпреки възрастовата си преднина. Разглеждайте случващото се с дъщеря ви като случка от подобен характер, а не като патология или аномалия.

Намерете специализиран терапевт и осигурете на детето спокойствието, че макар да има проблем, върху него се работи. И бъдете сигурни, че всичко ще си дойде на мястото.

Leave a Reply