Не може да мислим за икономически промени, без да мислим и за психологически такива

Не може да мислим за икономически промени, без да мислим и за психологически такива
Rate this post

Когато една държава се бори с депресия, всичко опира до контрол и сигурност.

DA2
Проф. Ариели

Дан Ариели е професор по психология и поведенческа икономика в Масачузетския технологичен институт, гост лектор в топ университетите на САЩ и основател на Център за закъсняла преценка на събитията за напреднали. Той е носител на докторска степен по маркетинг от университета Дюк, докторска и магистърска титла по когнитивна психология от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и бакалавърска по психология от Университета на Тел Авив. Автор е на бестселърите  „Предвидимо ирационални: Кои са силите, формиращи нашите решения“  и „Положителната страна на нерационалността“, а поредицата му от TED лекции са гледани много над 10 милиона пъти.  Професор Ариели е редовен гост-автор в Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Журнал,  Вашингтон пост.  В момента той работи върху няколко нови проекта, като част от екипа му са група български момчета, за които, противно на статистиката, проф. Ариели казва, че са едни от най-усмихнати хора, с които е работил.

Професор Ариели, според последните проучвания на Евростат и ООН България е на последно място по удовлетвореност и на едно от последните места по щастие – 138-ма от 156 страни. Нека започнем с разликата между удовлетвореност и щастие?
Доволният човек не е задължително щастлив човек. Когато мислим за щастие, често мислим за филм с любим човек, бира с приятели, красив залеза – изживявания, които свързваме с удоволствие. Удовлетворението, от друга страна, може да е много болезнено. Човек е удовлетворен, когато преодолява препятствия, бариери, когато изкачва върхове, помага на някого в нужда, дава от собствените си пари на някой друг. Това са действия, които не винаги са свързани със щастие, но носят удовлетвореност. Удовлетвореността е дълбоко усещане на постижение.

Как различните икономически системи влияят върху усещането за удовлетвореност?
Откровеният отговор на този въпрос е – не знам. Със сигурност знаем, че в различните държави съществуват различни роли за обществена ангажираност и различни семейни структури. От тази гледна точка, бих казал, че семейството не допринася толкова към усещането за щастие, колкото към усещането за удовлетвореност. Отново, имайки предвид, че държавите се различават по своята социална структура и семейна организация, то това би дало отражение и на усещането за удовлетвореност.

В такъв случай, личното и националното щастие два различни вида щастие ли са?
В най-общия случай, когато говорим за национално щастие, става дума за сумата от различната степен на индивидуално щастие. Ако имате група хора и в нея някои хора са много щастливи, а други са много нещастни, бихте ли определили тази група като средно-статистическа? Аз мисля, че това би бил грешен подход, тъй като човешкият капацитет за нещастие е много, много висок. Това означава, че ако има страна, в която хората са на дъното на скалата, трябва да бъдем много внимателни колкото дълбоко е то. За това, аз не бих обърнал внимание само на средните стойности, а бих се насочил конкретно към броя на хората на дъното на скалата на щастие.

Каква е корелацията между икономиката и удовлетвореността?
Така, корелацията между БВП например и щастието, нещо, което се изучава усилено, не е много висока. Хората в една страна, които разполагат с повече средства, са по-щастливи от тези, с по-малко възможности, но това е защото те имат възможност да усетят относителната стойност на парите, с които разполагат. Но дори и в тези страни, парите могат да купят щастие само до определен степен.

До каква степен щастието зависи от финансовата стабилност?
Мисля, че зависи. Щастието зависи обаче по-малко от това, което имаш и повече от стабилността. Например, когато човек загуби работата си, преодолява по-трудно шока от загубената сигурност, от колкото от загубените пари. Това е шок за системата, която казва, че нещо, което е било стабилно и налично и винаги на разположение, вече не е там. Това е много труден за преодоляване шок. По принцип несигурността не е нещо, с което ние хората се справяме много добре и реагираме лошо при такива случаи.

Какви са тогава социо-икономическите фактори, които водят до епидемия на национална неудовлетвореност?
Мисля, че това е именно несигурността. Финансовата криза в щатите през 2008 беше едно такъв момент в който изведнъж се появи истинска несигурност. Хората правеха това, което си мислеха, че трябва да се пра, спестяваха по начина, по който си мислеха, че трябва да се спестява и изведнъж осъзнаха, че това не е бил правилният начин, че нещата изглеждат коренно различно от очакваното.
Кое трябва да дойде първо – икономическата или психологическата промяна към по-добро?
Със сигурност има нужда от икономическо подобрение, но това няма да стане без поведенчески промени. Всяка икономическа промяна, която не е продиктувана от психологически осъзната перспектива, няма да бъде полезна. Например финансовото възстановяване на пазара от 2008г. насам със сигурност е осезаемо, но щетите, които бяха нанесени на доверието на хората, все още не са поправени.

Затова не може да мислим за икономически промени, без да мислим и за психологически такива.

Много хора все още нямат доверие в банките. Банките се справяха добре, но хората изгубиха рязко доверието си в банковата система, изтеглиха парите и това се отрази пагубно на банките. И хората все още нямат доверие в тази система. Ето – това е един много добър пример как не бива да се гледа на икономиката и психологията като две различни неща.

Как би звучал съвет за само-помощ към една държава, която се бори с депресия?
Отново в духа на това, за което говорихме по-рано – става дума за контрол и сигурност. Всичко опира до това, че когато правим нещата, които би трябвало да правим и това, което се очаква от нас – тогава имаме усещане за контрол и сигурност. И разбира се – доверие. Доверието е много важен градивен камък за обществото. Общество, в което хората си имат доверие и се подкрепят се развива и еволюира много по-бързо и сигурно.

Leave a Reply