На тялото трябва да се напомня всеки ден, че е възможно да си щастлив

На тялото трябва да се напомня всеки ден, че е възможно да си щастлив
Rate this post

unnamed (2)Хен Лизра е експерт по съблазняване. Тя е още мотивационен говорител и лайфкоуч с дългогодишна практика зад гърба си, а безкрайният й списък с клиенти включва като корпорации като Ериксон, така и редица имена от световния шоубизнес. През 2012 Хен излиза на сцената на TEDx и прави впечатляваща лекция, в която представя съблазняването в качествено нова светлина – като задължително социално умение, което всеки успешен човек притежава, а всички останали трябва да научат. Това й носи над 5 милион гледания в Интернет и броят им продължава да расте. Хен разработва програма за социален тренинг – Изкуството на привличането и връзката с другите, с която днес обикаля света и обучава хиляди как да създават успешни и дълготрайни връзки, както в професионален, така и в личен план. Книгата й „Моята съблазнителна Куба“ е бестселър в Амазон, а през 2010 печели престижната американска награда IPPY.

Хен, в ТED лекцията си говориш за това, колко важно е съблазняването като комуникационна стратегия във ежедневието ни. Каква е твоята дефиниция за съблазняване?
Права си да зададеш този въпрос, защото много култури виждат съблазняването като нещо негативно – като форма на манипулация, като отнемане на нещо от някого. Често се асоциира с това да си евтин или, ако става дума за жена – за сексуална лековатост. Начинът, по който аз виждам съблазняването и начинът, по който съм го изживяла като положителен житейски опит, е начин да се докоснем до изконната си сила, била тя мъжка или женска. Това е част от нашата истинска същност. Това е способността ни да използваме своя социален чар дори в бизнес контекст, така че да направим по-дълбока връзка и да привличаме хората към себе си. Това, разбира се, важи и за личния ни живот. На практика всичко се свежда до това да създадеш печеливша ситуация и за двете страни – и това е начинът, по който се измерва успехът – ако другата страна иска да продължи да поддържа отношения с теб, значи си се справил успешно и това ще ти донесе дивиденти. Ако се фокусираме върху даването, а не взимането и оставим другата страна с повече енергия и желание за още, тогава се осъществява по-дълбока връзка. Скоро ще забележим реципрочност и желание да изграждане на нещо взаимно. Това ни дава повече възможност за влияние в най-добрия смисъл на думата.

Говориш за социален чар – как изглежда той, може ли да бъде култивиран и развит?
Социалният чар е във всички нас – ние се раждаме с него. Най-добрият начин да разберем това е като наблюдаваме малките деца. Те много бързо научават, че нещо в тяхната персоналност им носи резултати и започват да го използват в комуникацията с родителите си, когато искат да получат нещо. Това е вродено. Но когато децата поотраснат те биват превъзпитани да спрат да използват социалния си чар и започват да използват по-малко ефективни начини на комуникация. Възрастните започват да третират социалния чар като нещо негативно, като начин за манипулация. В съзнанието ни, ако активираме другия човек и го накараме да ни даде това, което искаме, без да сме помолили за специално разрешение – това е лошо. Защо обаче?
С порастването ние загърбваме определени поведенчески модели. А не е нужно да заключваме социалния си чар – напротив. Мисля, че това се дължи до голяма степен на манталитета на Западния свят, където вярваме, че трябва да „пораснем“. И плащаме цената за това. Важно е да запомним обаче, че социалният чар варира от човек до човек. При някои хора е много лесно да се изкара на яве, при други по-трудно. Някои хора са стеснителни, други имат нужда от изява. Всички обаче имаме възможността да активираме социалния си чар, но това изисква различно количество усилия в зависимост от човека. Този чар може да бъде дори емоционално блокирам само ако си мислите – „Не мога да го направя, не мога да го направя…“
Един чудесен начин да изкарате на яве социалния си чар е когато се докоснете до страстите си. Когато говорим за нещо, което ни пали, социалният ни чар се освобождава естествено.

Ha семинарите си срещаш хиляди хора от цял свят, които се опитват да се справят с емоционалните си проблеми или искат да имат по-добър живот. Какво лежи в основата на нещастието и ниското самочувствие, от твоя опит?
Това, което виждам, са много неразрешени проблеми, които афектират самочувствието и обичта към себе си. Обикновено те са рани в нашето минало, които не са излекувани и кървят и днес. Освен това, хората не преследват това, което наистина искат от живота и правят неща, които не обичат , от страх да променят статуквото или да поемат риск. Това води до усещане на неудовлетвореност. Напоследък преподавам по-често в Турция, Израел, САЩ, на семинарите ми идват жени от всички континенти, и оставам с усещането, че в световен мащаб жените се чувстват изгубени, изгубили са женското в себе си. Мисля, че в днешния свят фокусът се е изместил върху едно непрестанно постигане на резултати, а медиите са изцяло заети с лансиране на перфекционизъм. И в този свят към нас се отнасят, а и се чувстваме, сякаш не сме достатъчни. Това е по телевизията, това е в Интернет, това е в нас самите. Културата, която се създаде през последните години е ужасяваща за себеусещането, себестойността – всичко е фокусирано върху моментално възнаграждение. Ако родителите няма усещането, че не са достатъчни, ако нямат добро самочувствие – как ще възпитат такова у децата си? Необходимо е да направим завой на 180 градуса и да осъзнаем, че сме поставили фокуса върху грешните неща. Кубинският термин ‘сабрасура’ лежи не само на тази здравословна любов към себе си, но и на способността да изпитваме удоволствие от това, което сме и това, което правим. А това удоволствие е жизнено важно за щастието. Кубинците, като продукт на режима, в който живеят, са се фокусирал изцяло върху изграждането на значими връзки, социален чар и извличането и на последната капка удоволствие от всяка ситуация, всяка интеракция.

Различни проучвания често класират българите като едни от най-неудовлетворените и нещастни хора. Тази година Евростат класира България на последно място сред страните членки по удовлетвореност от качеството си на живот. Как тълкуваш тези статистики и какъв е пътят за преодоляване на нещастието?
Има два аспекта, които трябва да се отбележат – това са причините, които водят до нещастие и начините, по които се справяме с обстоятелствата, водещи до там. Първо трябва да разберем какви са причините за нещастието ни. И това е важно, защото когато знаем причината, можем да изберем дали да промени обстоятелствата или не. Ако можем да променим нещо – това е лесно решение. Ако не можем обаче, тогава трябва да решим как да посрещнем и приемем обстоятелствата.
Кубинците са минали през много финансови трудности, през последните 50 години и въпреки това са най-щастливия народ, който съм срещала. В Израел има война от повече от 60 години, но там знаят как да живеят живота си на пълни обороти. И двете култури имат качеството да виждат чашата пълна на половина. Трябва да има промяна на отношението към живота, трябва да се изживяват малките удоволствия, за да напомняте на тялото всеки ден, че е възможно да си щастлив. Точно това обучавам хората по време на моите семинари. Разковничето обаче е в практиката – трябва ежедневна тренировка, защото иначе човек зацикля и се връща към старите модели. Както казва Ганди – бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Leave a Reply