Ние живеем във фантастичната порнографска любезност на времето, което не ни обясни, как да поберем в себе си две хубави очи и Youporn. Или ни обясни само това.

Ние сме фантастични.

Аз го виждам в края на стаята. Той ме вижда в другия.

Приближаваме се един към друг, без нито един от двама ни да свали поглед от центъра на зениците на другия.

„Как си?“, „Какво пиеш?“ прехвърчат два бързи въпроса, вторият последван от отработен жест към бармана. Четиринайсет въпроса по-късно единият от двама ни вече се облича, за да си хване такси към вкъщи. Излишно е да обяснявам, че преди това сексът се е случил. С всичките му класически части, в компресиран, може би демо-вариант, но все пак са били демонстрирани и изконсумирани.

После забравяме. Договорена амнезия. Вкъщи ни чака домашен любимец, възглавница или телевизор – ние сме сериозни хора и имаме ангажименти!

Толкова сме бързи и сме точно толкова добри в това, което правим.

Толкова бързо и отработено се консумираме. Толкова бързо не се нараняваме. Толкова бързо забравяме, че сме се поискали, че сме се имали, че сме се разделили. И няма да се видим повече. Или на това ще се надяваме. А ако ни се случи да се видим от ъглите на друга стая – ще сме възпитани, култивирани и корпоративно-любезни.

Сега, в тази възрастова група и в това време – така се случва. Нямаме чувства. Не се притесняваме да бъдем отблъснати. Не се притесняваме да пожелаем, да имаме, да се консумираме.

Ние, 30+/- 5-6, не желаем да практикуваме романтика.

Ние сме изгледали всичкото порно на света. И знаем, че това е болната фантастика на тийнейджърските ни умове.

Ние сме изгледали всички американски романтични комедии и знаем, че това е болната фантастика на тийнейджърските ни сърца.

Ние живеем във фантастичната порнографска любезност на времето, което не ни обясни, как да поберем в себе си  две хубави очи и Youporn. Или ни обясни само това.

Ние сме фантастични.