Всеки носи потенциала както да се саморазруши, така и да се самоактуализира

Всеки носи потенциала както да се саморазруши, така и да се самоактуализира
Rate this post

Mark Henick, Mental Health Advocate and Speaker
Марк Хеник

Марк Хеник е национален говорител на Канада за психично-здраве, член е на борда на директорите на канадската национална комисията по психология и психиатрия, и директор на международната програма за подпомагане на хора с психични проблеми Works. Марк говори по въпроси, свързани с психичното здраве и суицидност в частност, за радио и телевизии, печатни и онлайн медии по целия свят, а TEDx лекцията му – Изборите, които правим, e сред 50 най-гледани лекции в света. Сам правил повече от шест опита за самоубийство и преодолял няколко годишна тежка клинична депресия, днес Марк живее и работи в Торонто с жена си и сина си.

Самоубийството е една от темите табу и може би до голяма степен това се дължи на факта, че не знаем как да говорим за него. Що за феномен е самоубийството?

Повече от 800, 000 души умират годишно от самоубийство по света всяка година. Това е повече от хората, които биват убити при престъпления и по време на война взети заедно. Въпреки това, за убийства и войни слушаме постоянно, но много малко за самоубийства. Вероятно една от най-големите трагедии, които произлизат от това е , че един от най-ефикасните начини за превенция на самоубийствата е говоренето открито и честно за тях. Казвайки това, трябва да имаме предвид колко важно е да се говори отговорно. Романтизирането на самоубийството като приемлива опция или не предоставянето на ресурси за справяне, като горещи телефонни линии например, са все фактори, които могат да доведат до успешни самоубийствени опити.

Генерално погледнато, това са вече съществуващи проблеми с психичното здраве или психично заболяване, диагностицирани или не, и те са най-големият рисков фактор. Това е особено голям проблем при депресията в частност. В този смисъл, факторите, които провокират депресия, могат също така да увеличат риска от суицидни мисли. Тези фактори могат да бъдат предишна история на психични заболявания в семейството, генетична предразположеност, социална изолираност или неработещи механизми за справяне.

Какви са основните фактори, които отключват самоубийствените мисли?

За хора, при които рискът е по-голям, някои житейски събития могат да се окажат отключващи суицидни мисли. Такива житейски ситуации обикновено са свързани с големи промени като загуба на работа, смърт на обичан човек, край на връзка или преместване в нов дом. Хронични стресори например ,свързани с финансовата стабилност, здраве, сигурност или подслон, също може да засилят риска. Увеличаването на превантивните мерки, лишени от стигма, като ранна интервенция и здравни услуги, могат значително да намалят този риск.

Какви са трите основни стъпки, когато забележим, че мислите ни навлизат в саморазрушителния спектър?

  • Признайте ги. Признайте пред себе си, че това е усещане, не е факт. Чувствате се по този начин, но не означава, че трябва да умрете.
  • Потърсете помощ. Кажете на някого през какво преминавате, кажете им конкретно от какво се нуждаете, дори и това да е просто да ви пазят на сигурно място за момента.
  • Предизвикайте себе си. Предизвикайте убеждението, че това е единствената опция, че няма надежда и че никой не се интересува. Отворете съзнанието си за възможността да се случи промяна и си дайте позволение да се промените. Поемете риска да не се всмуквате в болката си.

 

Може ли човек да се справи сам със суицидните си мисли?

Хората, които имат суицидни мисли, могат и често научават механизми, с които да се справят сами с тях. Това обаче е не само изключително рисковано, но и не винаги се случва успешно. Суицидността често идва с усещане за изключителна изолация и допълнителното изолиране при опитите да скриеш мислите си за самоубийство, може да се окаже много опасно. Освен това, често в суицидна криза, човек забравя за работещите механизми, с които да се справя. Ако някой знае през какво преминаваме и какво обикновено ни помага, е все едно да имаме някой ,който ни наглежда и от време на време ни напомня, че си заслужаваме.

Всеки ли носи в себе си този деструктивен потенциал?

Напълно вярвам, че всички имаме един и същи потенциал, не само да се саморазрушаваме, но и да се самоактуализираме Относително погледнато, има много малко неща, които различават човек, който обмисля самоубийство и такъв, който никога не е помислял за това. Основната разлика е в призмата, през която сме свикнали да гледаме света, както и обстоятелствата в живота, които я оцветяват. Ако поставим двама различни човека пред едно и също стресово събитие, няма и двамата да си помислят за самоубийство. За да се стигне до тази точка, трябва дълга история на неразрешени проблеми. Това обаче означава също, че в момента, в който започнем да пренаписваме миналото си, ще започнем да пренаписваме и бъдещето. Суицидността е симптом на нашето минало, но не задължително предсказател на нашето бъдеще.

Какви са трите основни стъпки, когато забележим, че някой около нас е суициден?

  • Питайте директно. Въпросът „Мислиш ли за самоубийство?“ няма да им даде идеята да го направят, ако не са мислили за това. Ако грешите в предположението си – чудесно. Ако обаче наистина имат такива мисли, всъщност е чудесно, че сте попитали, защото сега можете да помогнете.
  • Слушайте. Ако са склонни да говорят – не ги съдете, не ги поправяйте, нито се опитвайте да им обясните проблемите им. Слушайте активно и с разбиране защо биха искали да се самоубият и може би защо биха искали да живеят.
  • Пазете и двама ви в безопасност. Може да се наложи вашият близък да бъде приет в болница. Това може да е много трудно предизвикателство, но ако алтернативата е вашият близък да умре, тогава това е най-добрата опция. Информирайте се максимално, свържете се с професионалисти и използвайте всички налични ресурси.

Самонараняването и опитите за самоубийство прелюдия ли са към успешно самоубийство?

Несуицидните самонаранявания обикновено се разглеждат като нефункционален механизъм за справяне. Може да е продиктуван от усещане за празнота или много силна емоция. Често хората, които се самонараняват, мисля за това, като за начин да се разсеят от объркването и отчаянието, което чувстват отвътре. За жалост, това не работи. Всъщност, често прави нещата много по-зле за човек. Но без да разпознават другите начини за справяне с емоциите, това може да изглежда като единствения вариант, който имат. Много от тези, които се нараняват, нямат за цел да умрат, а да избягат от безкрайно наситените емоции, които изпитват.

Въпреки това, много от тези, които наистина целят да умрат, целят това поради същите причини – не защото искат да умрат, заради смъртта сама по себе си, а защото изглежда като по-добра опция пред това да живеят в настоящите обстоятелства. И в двата случая, целта е да се помогне на хората, да осъзнаят, че има и трети вариант, който ще им помогне да направят настоящето по-търпимо, дори приятно. Съзнанието на много хора, които се нараняват или са суицидни, е затворено за тази възможност, и трябва да се фокусираме върху това да го отворим отново.

Статистиките сочат, че повече мъже умират при самоубийство от колкото жени. Какво е вашето обяснение за тази пропорция?

Счита се, че това е така, защото момчетата и мъжете се социализира по различен начин от жените. Мъжете са насочени повече навън. Например, един мъж би бил по-склонен да разреши междуличностен проблем с бой, от колкото една жена. Това се пренася в сферата на самоубийствата по същия начин – мъжете са много по-склонни да използват насилие и смъртоносни похвати, от колкото жените. Това се доказва и от факта, че жените правят опити за самоубийство значително по-често, но много повече мъже реално умират при самоубийство.  Жените, освен всичко, са много по-склонни да потърсят и да приемат помощ, докато мъжете са учени от малки, да „преглъщат“ и „да бъдат мъже“. Трагичния резултат е, че тази свръх-мъжественост се оказва смъртоносна.

Самоубийството избор ли е?

Не. Хората имат свободна воля и прекалено често успяват да се самоубият. Мисловният процес, по който достигат до това решение обаче в контекста на човешката психология означава, че в действителност нямаме свободна воля. Да си принуден да направиш нещо от собственото си съзнание, е пак принуда. Това е особено вярно, когато това съзнание преминава през нещо, което повлиява неговите възприятия. Да имаш избор предполага наличието на повече от една опция, но в тези момент човек не вижда повече от една опция поради лимитите, наложени от психичното му състояние. При това положение самоубийството не е избор.

Колко важна е комуникацията за доброто психично здраве?

Свободно протичащата комуникация от един човек към друг, както и комуникацията вътре в нас, е ключът към доброто психично здраве. Разпознаването и назоваването на емоциите например, е първата стъпка към овладяването им. Влошеното психичното здраве обикновено идва с усещането, че сме подвластни на начина, по който се чувстваме и заради него сме изолирани и не можем да направим нищо, за да променим това. Разбира се, това не е вярно. Но ако не се научим как да говорим с другите и най-вече със самите себе си, за начина, по който се чувстваме и това, от което имаме нужда, е много лесно да попаднем в този капан.

Как се развива историята на самоубийството през годините?

В повечето юрисдикции в индустриалния свят самоубийството или опитите за такова, не се считат вече за престъпление. Това се дължи на факта, че през последните десетилетия, законодателите са успели да осъзнаят, че самоубийството не е криминален акт, а сериозен публичен здравен проблем. Това само по себе си говори за начинът, по-който мисли за самоубийството днес и как се е мислело преди 50 години. Въпреки че тази идея продължава да се развива, днес сме много по-склонни да мислим, че когато някой умре при самоубийство, то той най-вероятно е имал някакво био-психо-социално обосновано психично заболяване, от колкото, че той вероятно е имал вродени морални дефекти. или грешки в характера.

Mark Henick, Mental Health Advocate and (an amazing) Speaker Вие имате личен опит с клинична депресия и суицидност. Колко опита за самоубийство сте правили?
Около 6 целенасочени опита за самоубийство  и много случаи на самонараняване и високо-рисково поведение.
Какво отключи Вашата деструктивност?
Микс от чувство на изолираност и самота, и неосъзнати вътрешни ресурси да се справям и да устоявам. Когато започнах да работя, за да намеря смисъл, тогава започнах да научавам повече за себе си, да научавам нови умения за самопомощ и да се уча как да бъда здрав и щастлив.Колко време Ви отне, за да преодолеете тази склонност?
Коя склонност? Аз все още имам тъмни периоди и се боря с тях през цялото време. През юношеството ми, когато се случиха повечето от историите, за които говоря, имах много тежък период между 12 и 17 години. От тогава съм имал няколко рецидива, някои от които доста сериозни. Всеки път обаче са много по-кратки, ремисиите са много по-дълги и се уча какво трябва да правя, за да съм здрав.
Как се чувствате днес?
Относително добре. Обичам работата си, семейството си и хората, с които се срещам по време на лекциите, които изнасям за психично здраве. Разбира се, има много предизвикателства, с някои от които наистина бих предпочел да не ми се налага да се занимавам. Но го правя и продължавам напред и това е ок. Така трябва да бъде.

 Текстът е публикуван във вестик Труд.

Leave a Reply