…същият регион в мозъка, който реагира при засисимост към хероин, кокаин, алкохол, никотин, храна или комар, става активен, когато сме влюбени.

Доктор Хелън Фишър, е биологичен антрополог,  старши научен сътрудник към  Института за полови и сексуални изследвания Кинси, член на Центъра за човешки еволюционни изследвания в Департамента по антропология към университета  Ръджерс и главен научен съветник към интернет сайта за запознанства Match.com. Автор е на 6 книги посветени на развитието на човешката сексуалност, любов, брак, както и на половите различия на мозъка и как личностните ви характеристики определят изборa ви на партньор. Към момента е носoчила познанията си в областта на неврологията към изследване на  бизнес лидерството и иновациите.

Д-р Фишер, какво представлява любовта и за какво ни е необходима?

Преди всичко, смятам, че любовта означава много различни неща за много различни хора. Но в процеса на нашата еволюция хората са развили три различни системи на чифтосване и репродуциране – сексуален нагон, чувство на интензивна романтична любов и усещане за дълбока привързаност към партньора.  При една наистина добра, здрава любовна връзка, партньорите изпитват и трите – имат истински сексуален интерес един към друг, изпитват романтично привличане и дълбоко усещане за принадлежност.

Нека тогава разгледаме от по-близо романтичната любов?

През последните 13-14 години изследвам остновно романтичната любов и нейните характеристики са следните: първото нещо, което се случва, когато се влюбите лудо в някого, е да му придадете специално значение. Всичко около този човек става специално – улицата, на която живее, става специална; колата, която кара, става по-различна от всичко останали коли на паркинга; музиката, която предпочита, става по-интересна за вас и пр.  Знаедно с това придобивате енергията да прекарвате цели нощи на телефона или в разходки с обекта на вашата любов. И разбира се, ако нещата не вървят добре, се появяват резки промени в настроението, отчаяние, ако не видите този човек. В самото начало на влюбването изпитвате и телесни симптоми, като сухота в устата, стомахът ви се обръща (така наречените пеперуди в стомаха), започвате да се взирате прекалено в себе си и изпитвате тревожност, когато сте разделени.  Друга основна характеристика е чувството за сексуална собственост. Ако просто спите с някого, не ви интересува, дали този човек се вижда с други хора, но ако сте влюбени, проявявате силно чувства за собственост, ревност.

Като теглим чертата, трите основни характеристики на романтичната любов са:

Копнеж по емоционална близост

Да, искате да спите с този човек, искате да правите секс с него, но това, което наистина искате от него е да ви се обади, да ви пише , да ви покани на среща и да ви каже, че ви обича. Втората характеристика е

Обсесивното мислене

Когато сте влюбени в някого, не можете да спрете да мислите за него или нея. Събуждате се с тази мисъл, заспивате вечер с нея, мислите за този човек през цялото време. И последното,

Висока мотивираност.

Наитина искате да сте с този човек и сте готови на всичко. Нещата, които правят влюбените хора понякога са много забележителни.

Точно колко силна може да бъде романтичната любов?

Много е трудно да се контролира усещането за романтична любов и това е защото тя е основен нагон. Тя е допаминова мозъчна пътека, невронна верига, която е далеч под кората на главния мозък, в който се случва мисленето, далеч под лимбичната система, където се организират емоциите. Тази верига е в самата основа на мозъка и всъщност основната мозъчна актичност, която откриваме, е в част на мозъка, която е в непосредствена близст до тези части, които отговарят за усещането на глад и жажда. Романтичната любов на практика е нагон, основен нагон за оцеляване и репродуциране. Еволюирал е милиони години, за да фокусира репродуктивната ви енергия върху един партньор, за да започне процесът на репродуцирзане.

Как да излекуваме разбитото сърце? Трябва да се отнасяте към разбитото си сърце като към наркомания – отървете се от всички картички, писма и снимки, не пишете, не се обаждайте, не се появявайте на общи места, не се интересувайте как е човекът. Опитайте се да поемете нов път, вижте се със стари приятели, направете нови приятелства, продължавайте да се движите, спортувайте – всичко, което ви разсейва, е добре за вас. Много хора изпитват огромно чувство за вина, когато се разделят с някого и за да се справят с него, се опитват да бъдат добри приятели. Недейте да бъдете приятели с този човек за известно време. Трябва да се справите с пристрастеността си първо. За това – третирайте разбитото сърце като абстиненция.

Има ли връзка между наркоманиите и любовта?

Да. Имахме възможност да изледваме 100 човека със скенер. Първата група бяха 70 души, които в момента са влюбени. Втората група – 15 човека, които са били отхвърлени и третата група бяха хора, които са в дългогодишна връзка, но все още са влюбени в партньорите си.

При хората, които са били отхвърлени, открихме активност в част в мозъка, която се активира при зависими хора в абстиненция. Същият регион в мозъка, който реагира при зависимост към хероин, кокаин, алкохол, никотин, храна или комар, става активен, когато сме влюбени. Написах огромен академичен труд, в който накрая казвам, че може би трябва да преразгледаме разбирането си за това, що е то пристрастяване. Много хора смятат, че пристрастеността е изцяло патологична и това е така.

Но също така смятам, че романтичната любов е естествено пристрастяване – когато нещата вървят добре и сте влюбени в правилния човек, е всъщност много положително пристрастяване, не патологично. Разбира се, би могло да бъде и много лошо пристрастявене – когато сме отхвърлени, в мозъка се активират региони, които са активни и при физическа болка, тревогата свързана с нея, региони свързани със силен копнеж и тези, свързани с пристрастяване.  Така че, романтичната любов е пристрастяване сама по себе си, което е започнало еволюцията си преди милиони години и, ако оцелеем като вид, ще бъде с нас милиони години напред.

Как всъщност избираме партньорите си. Хората не се влюбват във всеки, с когото се срещнат.

Написах цяла книга по въпроса – Защо него, защо нея. Не, наистина не се влюбваме във всеки, това е сигурно. Има много културно обосновани причини да се влюбим или не в един човек. Например, една от теориите е, че хората са привлечени от други с подобен социaлно-икономически статус, общо ниво на интелигентност, подобен външен вид, същите религиозни и социални ценности, произход, убеждения и репродуктивни цели. Това е обстойно изследвано и установнено становище. За мен обаче бяха интересни биологичните причини някой да те привлече. Знаете, хората казват – между нас има химия. Аз исках да разбера какво означава това и има ли то своите научни корени. Минах през всичката налична академична литература в търсене на поне една черта, свързана с мозъчните системи и се оказа, че съвкупостта от личностни особености е свързана с четири мозъчни системи – допамина, серотонин, тестостерон и естроген. На базата на това направихме въпросник, който до момента е попълнен от над 14 милиона души от 40 страни и това, което установихме е:

Хората, които имат изразена допаминова система, търсят новости, поемат рискове, любопитни са, креативни, спонтанни, ментално гъвкави. Тези хора са привлечени от себеподобни. Те търсят други хора, които са еднакво любопитни, креативни, спонтанни и ментално гъвкави.

Хората, които имат изразена серотонинова система, са генерално традиоционалисти, спазват правила, уважават авторитети и институции, имат конкретно мислене и са склонни към религиозност. Тези хора също са привлечени от себеподобни – традиционалистите са привлечени от традиционалисти, както любопитните обичат любопитни и креативни хора.

В тези два случая подобието на характери работи като магнит. В другите два обаче случаят е обратен.

Хилари и Бил Клинтън са много добър пример за това. Хилари е с висок тестостерон, а Бил – естроген.

Хората с висок тестостерон, много по-често срещано при мъжете, имат аналитично мислене,  взимат бързи и окончателни решения, твърдоглави и скептични са и имат силен усет към точните науки.

Тези, екпресивни на естрогенната система, са високо интуитивни, с добре развито въображение, добри комуникационни умения, силно емпатични, доверчиви, емоционални, с контекстуално холистично мислене, насочено в далечна перспектива.

Ние всички обаче сме комбинация от тези четири системи. Аз, например, съм с висок допамин, което означава, че съм привлечена от други високо-допаминови хора, но също така съм с изразена естрогенна система, което ме кара да харесвам мъже с висок тестостерон.

Така че можем да се доверим на това, че избираме хора от същия социален статус, с подобна външност и интелигентност и пр. , но когато влезем в стая, пълна  с хора със същия произход и разбирания, ние не се влюбваме във всички. Тогава значение имат индивидуалните характеристики.

Очевидно те са от голямо значение, когато избираме партньор. Напоследък, на тази база, има все повече сайтове и апликации за започнанства. Това ще промени ли нещо?

Всики са убедени, че това ще промени всичко. Аз обаче мисля, че няма да промени нищо. Когато погледнем американската история на технологиите, ще видим, че много пъти те са оказвали голямо влияние върху начина, по който създаваме семейства. Вземете за пример масовото навлизане на автомобила през 40-те години на миналия век в Щатите и Европа, което на практика е въвеждане спалня с колела. Спалня с колела е много по-травматична промяна от това да местиш снимки на хора наляво или надясно в Тиндър. И разбира се изобретяването на контрацептивното хапче също оказа огромен ефект въху културата на запознанства и създаване на връзки.

Без съмнение обаче Интернет променя начина, по който се срещаме. Не променя начина, по който обичаме, но внася разнообразие в начина, по който комуникираме, запознаваме се и се срещаме. Веднъж, щом се срещнем на живо, на пейка в парка, в бар, в кафене, когато наистина седнем и поговорим, тогава се смеем по начина, по който винаги сме се смяли, изпращаме всички жестомимични сигнали, които винаги сме изпращали, парадираме по същия начин, по който винаги сме го правили. Както страха или гнева не са се променили през последните милион години, така и романтичната любов не е и няма да се променим, необходимостта на мозъка от любов няма да изчезне.

Говорейки за сайтове за запознанства не мога да не ви попитам – хората моногамни ли са по природа?

Моногамията не означава вярност. „Моно“ означава един, а „гамос“ брак.  Като теглим чертата, ние сме вид, които избира партньор през младостта си. 97% от бозайниците избират партньор едва когато дойде време да се репродуцират, но не остават с него по време на бременността или след това.

Да, ние сформираме връзки и сме моногамен вид. Но също така сме склонни да изневеряваме. Разглеждала съм изневярата през годините и различните култури. Изневярата се случва навсякъде, дори на места, където се наказва с обезглавяване. Ние хората, притежаваме така наречената двойна стратегия за репродуциране. Невероятен копнеж по това да се влюбим, да създадем двойка и да отгледаме дете като един екип, но също така гомяма част от нас са склонни да имат паралелна връзка. Именно това се нарича двойна репродуктивна стратегия.  Мисля, че това ще се окаже един от проблемите на този век – как да съвместим тези два нагона. Някои хора се опитват да бъдат верни цял живот на един партньор, други са верни докато са женени, но имат няколко брака и множество връзки между тях, а трети са нещасти в браковете си, но не искат да ги напуснат и имат паралелни връзки.

Назад в историята, жената е била заклещена вкъщи и ако напусне брака си или бъде хваната в изневяра, това й е коствало не само децата, но и всичко останало. Днес живеем в свят, в който жената работи основно извън дома и двата пола могат да напуснат неработеща връзка и да създадат нова, по-добра. Поради това вярвам, че ни предстои да станем свидетели на драстичен спад в изневерите, най-малкото защото хората могат да напуснат лошите връзки, в които са, а не да стоят в тях, докато смъртта ги раздели.

Нека развенчаем тогава един мит: кризата на седмата година – фикция или реалност?

По темата дори имам написана книга – Анатомия на Любовта. Всъщност, става дума за криза на 4-тата година. Проучих демографските книги на Обединените Нации от 1947 до 2012г. Оказва се, че ако ще се развеждат, двойките го правят около четвъртата година. Започвам да осъзнавам, че естественият период между зачеванията при нас хората е именно 4 години. Ние ловуваме и живеем в общества, и раждаме децата си средно на 4 години. Моята хипотеза е, че това датира от преди милиони години, когато сме слезли от дървететата и сме започнали да ходим на два крака. Жените са започнали да носят децата си на две ръце вместо на гърбовете си, което всъщност позволява на майката да се храни и да се защитава като живее в короните на дърветата. С изправянето на два крака обаче нашите древни предшественички е трябвало да поемат децата си на ръце и да зависят по този начин от партньорите си. Смятам, че тази зависимост трае около 4 години – достатъчно време да отгледаш дете до детска възраст, когато то може да влезе в група, където за него да се грижат по-големите деца, лели и чичовци. Това позволява на родителите да се разделят, ако връзката им не е добра и да потърсят нови партньори, с които също да отгледат деца.

По този начин се е зародил този непредолим нагон да бъдем в двойка достатъчно дълго, за да отгледаме дете поне до 4-тата му година. Разбира се, много хора имат по няколко деца и остават заедно много по-дълго време, но аз считам, че тази криза на 4-тата година и тази неспокойност в една връзка, идват от това, че сме устроение да бъдем в двойка само за определен период от време. Това се случва на двойките в България. Случва се по целия свят.