Българите се класират като „нещастни“, защото е ок, дори въпрос на чест, да се оплакваш. Проф Диърдра Макклоски

Интервюто е пубикувано в бр. 70 стр. 64 на сп. “Икономика”

 

Оставете българите да упражняват на свобода виталните си сили по креативен начин, както със сигурност биха правили, ако не бяха ограбвани от корупция и държавно регулиране.

 

Deirdre McCloskey poses for a portrait in her home Friday June 3, 2016 in Chicago, Ill. McCloskey, a renowned economics professor, began transitioning from male to female in 1995 at the age of 53. CREDIT: Taylor Glascock for The Wall Street Journal CROSSING
Проф. Макклоски, 3 юни 2016. Снимка: deirdremccloskey.com

Проф. Диърдра Макклоски е американски икономист и общественик с над 17 публикувани книги и над 400 академични труда зад гърба си. Носител е на множество академични отличия в областта на икономиката, историята, комуникацията и философията. Възпитаничка е на Харвардския университет, а от 1968 година преподава икономика и стопанска история в Чикагския университет. По-късно преподава в Айовския университет (1980-1999), Ротердамския Еразмов университет и Илинойския университет. В академичните среди, освен с безграничния си авторитет, е позната и с теоретично-концептуалния си сблъсък с Томас Пикети.

Проф. Макклоски е родена през 1942 г. в Ан Арбър, щата Мичиган, като Доналд Макклоски. През 1995г., на 53-годишна възраст, женен и с две деца, проф. Макклоски променя пола си и приема името Диърдра. До днес и двете й деца не разговарят с нея.

Професор МакКлоски, твърдите, че емпиричното изследване на щастието е научно и философски недостатъчно. В същото време, наблягате на силното влияние на икономиката върху щастието. Мислите ли, че щастието е измеримо изобщо? Колко важно е участието на икономиката като индикатор на щастието и какви други индикатори бихте посочили?
Не мисля, че е разумно да се измерва щастието. Помислете: ако всички са под влиянието на наркотици, всички ще твърдят ще са щастливи, дори и пред най-умния въпросник за измерване на щастието. Проблемът не е статистически. Концепцията е лоша и измерването й е безсмислено. Датчаните редовно се класира като най-щастливите хора на земята. Но ако се вгледате по-отблизо, ще забележите, че в тяхната култура се счита за невъзпитано да кажеш, че си нещастен. Българите са измерени като „нещастни“, защото е ок, дори въпрос на чест, да се оплакваш. Това е доста силно изразена Източно-европейска черта.
Може обаче, и трябва, да измерваме възмосността на българите и другите нации, да консумират. Това касае

Михали Чиксентмихай - унгарски психолог, който въвежда психологическото понятие "поток", автор на над 120 книги. Изследва щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението. психологическото понятие "поток"
Михали Чиксентмихай – унгарски психолог, който въвежда психологическото понятие “поток”, автор на над 120 книги. Изследва щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението. психологическото понятие “поток”

националния доход, който може да бъде манипулирн така, че да включва остойностяването на околната среда, например, или стойността на самопочистващите се къщи. Това е най-добрият показател, който имаме, за удовлетвореност. Националният доход на глава от населението, а не глупавите измервание на „щастие“, е което трябва да бъде в основата на публичните доктрини и политики. Какви политики, питате? Ами оставете българите да упражняват на свобода виталните си сили по креативен начин, както със сигурност биха правили, ако не бяха ограбвани от корупция и държавно регулиране.
Бихме могли да измерваме и удовлетвореността на работното място, което би било част от цялостното „щастие“, което някои хора глупаво се опитват да измерят. Учените, които се занимават с позитивна психология, като например моят приятел Михали Чиксентмихай, подхождат много по-разумно. Те гледат живота отвън, не спрямо въпросници, и не определят кои професии са добри и кои лоши. Те отбелязват, че една чистачка, която има правилно отношение към професията си, може да бъде много по-успешна в живота, от един изпълнителен директор, който мрази работата си.

Дори и способите за изготвяне на индекс на щастието да са погрешни, мислите ли, че има връзка между по-авторитарните и слабо развити икономически страни и нивото на лична удовлетвореност?
Разбира се, че това има връзка с нивото на лична удовлетвореност. Можем да го измерим дори само като наблюдаваме живота на хората. Богатата, модерна икономика дава възмоснот на хората да процъфтяват. Те имат възможност да изберат и да се друсат или пият водка по цял ден, цял живот. Това е техен избор. С тях се отнасят като с възрастни хора. Някои много бедни хора, като Христос или Сократ, са постигнали висока степен на удовлетвореност и развитие. Но именно рядкостта на такива хора е доказателството. При либерализма истинският приност на обикновените хора като вас и мен, и нашите предци, расте. Имаме шанс за духовен, интелектуален, артистичен и атлетичен растеж.

Твърдите, че скока на доходите на глава от населението, както и промяната в социалния престиж на предприемачите и иноваторите, са отворили път за просперитет и щастие. Някои по-авантюристични либерални теории за развитието на технологичната ефективност и навлизането на икономиката на споделянето предвиждат упадъка на капитализма и нарастващ достъп до ресурси и лично развитие. Как бихте интерпретирали тези спекулации през призмата на вашите теории?
Тези „авантюристични“ теории са в грешка, ако под „упадък на капитализма“ има предвид, че социалистическият рай чака зад ъгъла. По-възрастните българи са имали личен опит с този рай. Ако тези теории имат предвид, че автоматизацията ще продължи и икономиката на споделянето, базирана на възможността на Интернет да гради и предоставя репутацията на предлаганата услуга, била тя такси, краткосрочни заеми и така на таткък, то тогава теорията е вярна. Но докато хората не притежават частна собственост, която всъщност да отдават под наем в тази икономика на споделянето и им е позволено свободно да разменят стоки и услуги, което е и дефиницята на капитализма, няма да има подобрение в нито една посока.
А ако се страхувате от безработица, породена от автомазацията и навлизането на новите технологии – спрете! През 1920г. значителна част от бъгарската работна сила е била концентрирана в железниците. Днес това е едва един малък процент. Тези хора са намерили други работи, като например шофьори на тирове. През 2000г. в Щатите 170 хил. души са работили във видеотеки. Днес никой не работи това.

Какви са вижданията Ви по темата за икономическото равенство – богатите стават ли по-богати и ако това е така – това случва ли се за сметка на бедните? Има ли връзка между двете икономически крайности или бедността трябва да се разглежда като самостоятелно явление?
Да, богатите стават по-богати. Но също така и бедните, и за тях това има много по-голямо значение. Погледнете националния доход на България на глава от населението от падането на комунизма до сега. Или един много по-екстремен пример – Китай от 1978г. наса или Индия от 1991г. до ден днешен. По време на техните ранни социализми (на повечето) доходът на глава от населението е растял с 1% годишно, което означава, че способността им да купуват стоки и услуги се удвоява на всеки 72 години. Сега, при капитализма техният действителен доход расте с 5 до 10 % на година, с удвояване на дохода на всеки 7 до 12 години – 4 пъти повече в рамките на едно поколение.
Единственият начин бедните да станат по-богати е при една по-продуктивна икономика. При политики, които облагат с данъци предприемачите, които отварят крайъгълни магазинчета, резултатът е една по-слабо работеща икономика. Аз не подкрепям шуро-баджанашкия капитализъм и корупцията.

Но подкрепям – и България също трябва да подкрепи това – икономика, в която обикновените хора могат да започват бизнес, без да бъдат ограбвани от полицията или от нерегламентиран износ към или внос от Гърция, например.

Хората, и особено интелигенцията, казват, че големите проблеми, пред които е изправено човечеството, са неравенството и околната среда. Не. Големият проблем е бедността. Решете този проблем и проблемът с неравенството в разпределението на важните неща (храна, подслон, образование, здраве) ще бъде решен. Тогава милиони инженери на околната среда ще излязат от страни като Индия, Китай, дори скоро и Бългаия, и ще решат глобалното затопляне и пр.

Носталгията и романтизирането на миналото е феномен, които се среща по целия свят. Със сигурно е се среща в България, що се касае до отминали политически режими. Политическата нестабилност ли отключва тези тенденции и защо?
Дните на нашата младост. Селяните, танцуващи в носии на селския мегдан. Вярванията (погрешни според мен), че солидарността си е отишка завинаги. Всичко това е детко и исторически невярно.
Всъщност, по време на комунизма, членовете на партията са просперирали, можели са да учат в университет и да почиват в най-добрите курорти по Черноморието. Сега по-добрите преприемачи, които изработват стоки и предлагат услуги, които другите българи искат да купят (на място на членоветена партиите, които просто са крадяло) се справят добре. Но също така и всички ние.

Бихте ли дали своята дефиниция за щастие, удовлетвореност и успех?
Нека се придържаме към класическата дефиниция, а не „Щастлив ли си тази седмица?“. Националният доход осигурява „полето на изява“, това ще рече достижимата възможност да станеш един от най-добрите тенис играчи или да построиш великолепен модел на влак, или да изплетеш разкошен пуловер, – възможност, която е отказана на умиращите от глад бедни. За да разберете повече … ами .. книгата ми „Ценности на буржоазите. Етика за ерата на комерса“ ( The Bourgeois Virtues: Ethics for an Age of Commerce)

________________________________________________________________________________

*Интервюто е базирано на изследванията на Евростат и ООН от поседните години, които класират България на последните места по щастие и задоволеност от живота.ири 

 

Снимки:  Des Moines Register 

One thought on “Българите се класират като „нещастни“, защото е ок, дори въпрос на чест, да се оплакваш. Проф Диърдра Макклоски

Leave a Reply