Мисля, че е време да се изправим пред фактите на организираната опресия, в която се намираме, за да можем да се справим с нея.

Дафни Рубин-Вега е Бродуейска звезда с глас на рок-богиня, дрехи на рейв принцеса и поведение на момиче, което знае какво иска и как да го постигне. Така американското списание Elle описава Дафни. Изиграла оригиналната Мими Маркез в бродуейския супер-хит „Наем“и  Фантин в „Клетниците“, панамската певица и актриса има дълъг списък с награди, включително две Тони номинации. Лицето й може би ви е познато и от пълнометражния филм „Сексът и градът“, „Лудории“, „Мис съвършенство“. Дафни преборва хероинова зависимост, последвана от тежко хранително разстройство. В интервю за StyleLikeU, тя разказва, че след като си обещава, че ще пребори хранителното си разстройство, става част от женска група „Пижамено парти“ и това за нея е било доказателство, че вселената слуша и изпълнява това, от което имаш нужда. Музикалният театър не е бил много благ към Дафни Рубин-Вега, отбелязва Ню Йорк Таймс. В „Наем“ тя играе наркозависима, а в “Клетниците”– сираче, което става проститутка. Сега, в последния мюзикък, в който участва, „Miss you like Hell“, Дафни играе поредната роля на жена на ръба, заплашена от депортаця от Щатите и губеща връзка с очуждената си дъщеря – имиграционен мюзикъл от новата ера на Тръмп.

Дафни, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. В момента играеш на Бродуей, виждали сме те в няколко хитови филма, сред които и “Сексът и градът”. Какви бяха фантазиите ти за актьорската професия и каква се оказа реалността?
Ако изобщо съм имала някакви фантазии да бъда актриса, те са били свързани с това, че здравата работа създава възможности. Оказах се голяма късметлийка, защото имах възможност да видя как тази фантазия се сбъдва. Реалността е, че човек трябва сам да създава възможности за себе си. Това е моят опит.

Имаш симпатична история с Дейвид Бауи и Чака Кан, която дава първоначалния тласък на кариерата ти. Ще разкажеш ли какво се случи?
Бях поканена да присъствам на записите на песните на Дейвид Бауи към филма „Лабиринт“, в който той участва. Гост-вокалисти бяха Чака Кан, майката на Уитни Хюстън – Сиси, Лутър Вандрос и още няколко световни таланта. Аз бях поканена от брата на Чака Кан, Марк. Бях все още в училище по това време. Главата ми щеше да се пръсне от всички тези невероятни хора в една стая – толкова много исках да пея с тях. Попитах продуцента дали може да се включа, той се съгласи и след това сложих имената на всички, които присъстваха там, в CV-то си. Оказа се, че продуцентът е Ариф Мардин, който по-късно продуцира и албума към „Наем“ (хитовата бродуейска постановка).

Трябва да изглеждаш годен за секс, за да си успешен в актьорския бизнес, това казваш в участието си е StyleLikeU. Каква цена плащаш ти, за да изглеждаш така и как се промени отношението ти към тялото ти с времето?
Уааау.. наистина ли съм казала това?! Понякога предполагам, че грубата вулгарност ще направи посланието по-ясно.. Мисля, че жените (мъжете също, но често значително по-малко) много лесно попадат в стереотипи, ако не са привлекателни по някакъв начин – бабата, бездомницата под моста, наркозависимата. Но все пак има много начини да бъдеш атрактивен.
А що се касае до тялото ми – отношението ми към него се промени към това, да се стремя към уверено и сдържано достойнство и да продължавам да търся места, където мога да бъда полезна.

Преборила си хероинова зависимост и хранително разтройство. Имам три въпроса за това – какво те тласна към зависимостта и проблемите с храната, какво те накара да търсиш помощ и как се справи с тези проблеми?
Това са огромни въпроси. Не знам какво друго ме тласна към зависмостта ми освен ЖИВОТА. Някои казват, че е наследствено. Хранителното ми разтройство беше един апарат за социален контрол, в който не си давах сметка, че съм се вкарала. Започнах да търся помощ, когато вече не издържах на болката. „Болката е мотиватор!“. А това, което ми помогна да изляза от този ад, беше мисълта, че слънцето ще продължи да изгрява и че има хора, които могат да ми помогнат. Ако наистина искаш промяна, има кой да ти помогне.

Нека поговорим за себеизразяването и и възприемането на собственото тяло. Къде теглиш чертата между здравото себеизразяване и усъвършенстване и лошия вкус и рисковете за здравето?

Ако е добре за теб – направи го. Ако не е добре за теб – не го прави. Ако не е добре за теб, но ти харесва и все пак искаш да го направиш – направи го на собствен риск!

За теб какво е щастие? Как го определяш?
Щастието е благодарност. Усещането, че Вселената те обича и те слуша – така бих го определила сега, но това се променя. Но всички форми на благодарност ме правят щестлива.

Не мога да не те попитам – как се чувстваш относно политическата ситуация в Щатите в момента?
Аз го наричам национално посттравматично стресово разстройство. След 9/11 взех гражданство, защото изпитвах тази далечна заплаха, с която сега много ще се сблъскат. Това е отвратително, но запали огън на осъзнаване, който беше много необходим. Свободата не е безплатна. Няма привилегии без цена. Мисля, че е време да се изправим пред фактите на организираната опресия, в която се намираме, за да можем да се справим с нея. Несъглавието е патриотичен акт в наши дни.

Къде можем да те гледаме сега, ако ни се одаде възможност да сме в Ню Йорк?
Miss You Like Hell, есента 2018. Това е всичко, което мога да кажа за сега.