Photo: Victoria Zeoli

Родена съм да съм създател. Създател на живот. Мелани Гайдос.

[Total: 0    Average: 0/5]

Интервюто с Мелани Гайдос излиза в списание “Жената днес”, брой 07, 2017

 

Photo: Victoria Zeoli
Photo: Victoria Zeoli

Мелани е родена с генетично заболяване, което не прави кариерата й на модел очевиден избор. Полусляпа, беззъба и плешива, предя няколко години обаче Мелани влиза в модния бизнес и го помита. Освен на подиума, можете да я видите във филмите “Un Ciel Bleu Presque” (2016), “The Third Sister” (2013) и “Saint Frankenstein” (2015), както и в клипа на песента  “Mein Hertz brennt” на Рамщайн. Кариерата на Мелания разбива модните стереотипи и стандарти за красота и носи със себе си вълна на социална промяна в глобален мащаб.

От гледна точка на фактологията, Мелани е родена с ектодермална дисплазия, състояние което не позволява на порите, зъбите, ноктите и костите да се развиват нормално. Страда и от алопеция и е частично сляпа тъй като като дете миглите й са растяли навътре и са издрали ретините й. Тя е завършила университет по искуствата в Ню Йорк, а по време на следването си си е докарвала допълнителни пари като модел по обяви в Craig’s list. Днес тя е модел със световна слава, търсена от фотографи по цялото земно кълбо. Можете да я следите тук:

www.melaniegaydos.tumblr.com 

www.instagram.com/melaniegaydos

www.facebook.com/melanie.gaydos.model

This slideshow requires JavaScript.

Здрасти, Мелани! Първо, искам да ти благодаря, че се съгласи да говориш с мен. Къде те намирам и какво се случва в живота ти в момента?

Аз също много ти благодаря. В момента се наслаждавам на живота на Западния бряг. Имах нужда да сменя Ню Йорк. Освен това се подготвям за европейско приключение това лято. Ще посетя Берлин за Седмица на модата и ще работя из Германия и Франция, а може би и някои други държави.

От кога се занимаваш с мода и какви обстоятелства те доведоха до този бранш? Какво беше първото ти впечатление? Какво те накара да продължиш да се занимаваш и беше ли подготвена за размера на успеха, който те сполетя?

Занимавам се с мода от вече шест години. Започнах на свободни начала докато учех рисуване в училище по изкуства в Ню Йорк. Бях се запознала с няколко фотографа в клубовете и нощния живот на Ню Йорк и един ден един от фотографите ме помоли да позирам за него. Първата ми фотография беше с Адриан Бъкмастър, който беше вдъхновен от един от моите автопортрети и фотографии. Много се притеснявах да позирам, но знаех че едно ново изживяване и срещата със страховете ми си заслужават. Фотосесията беше много спокойна и естествена. Адриан ми позволи да намеря собствен начин да се изразя и това ми се стори много катарзисно преживяване. Терапевтичният, психологическият аспект на тази фотосесия наистина ми даде кураж да започна да търся още сесии, влюбих се в творческия процес. Знаех, че мога да направя кариера от това заради моя собствен артистичен поглед и факта, че аз съм единствена в света. Така че, по някакъв начин бях подготвена, но това не беше лесен процес и в известен смисъл е все още пътуване.

Работата ти е страхотно вдъхновение за много и е от особено значение за деконструцията на стереотипите  и ригидните, непродуктивни концепции. Сблъсквала ли си се от първа ръка  с ефекта, които имаш върху индустрията, културата и хората? Как преживяваш промяната, която носиш със себе си?

Да. Преди няколко години участвах в YouTube проект на StyleLikeU (СтилКатоТеб), наречен “What’s underneath” (Какво има отдолу).  Интервюто беше реално за част от житейската ми история и начина по който обществото ме приема в сблъсък с идеала, който аз имам, за красота.  Нямах представа, че личната ми житейска история, която е в страни от кариерта ми на модел, би имала ефект върху някого, тъй като винаги съм се срамувала да говоря за заболяването и детството си в предишни интервюта.

Научих се, че като споделя собствената си слабост, мога да помогна на други хора да срещнат техните слабости и да прегърнат живота.

Пробиването в индустрията не е това, което хората си мислят, че е, много по-трудно е от колкото можете да си представите или да разберете. Все още едва започвам да виждам ефекта, който имам върху индустрията и който съм постигнала само и единствено като съм останала вярна на себе си и съм приемала възможностите, които други артисти са ми предоставяли да работим заедно.

Не обичам обаче да мисля за индустрията прекалено много, защото за мен това е работа. Работа, която обичам, но смятам, че има нужда от повече творчески умове и отворени съзнания. Мисля, че разликата, която внасям, е вълнуваща, нова и свежа и съм повече от щастлива да промотирам социална промяна.

С какъв спектър от реакции към кариерата ти на модел си се сблъсквала по света?

Първоначално хората са в шок или възхита. Получавам много имейли, които оценяват и подкрепят смелостта ми. Това е нещо, за което мисля по-дълбоко напоследък. Аз просто съм себе си – наистина не ме интересува какво хората мислят за мен. Когато започнах кариерата си се появиха статии за мен, които ме наричаха „най-грозният модел в света“. Това е нещо, което ме разсмива, но и нещо, което еволюира с времето и сега повече уникални лица, индивидуалности и стилове се посрещат с отворени обятия, благодарение на други хора в света, които остават верни на себе си и това, което са и живеят смело.

Кое се е променило, от нещата, които си искала да се променят и какво все още не надяваш да се промени в света на модата?

Мисля, че трябва да има по-силно осезаемо усещане за индивидуализъм и уважение към хората като цяло. Мисля, че голяма част от Америка и модната индустрия са обсебени от парите, имиджа и материалните неща. Искам да видя повече лидери и оригинални умове.

Какво е определението ти за красота и как мислиш, че се отразява на мястото на жените в социума (и мъжете, разбира се)?

Красотата е начин да бъдеш, тя е състояние на съществуване. Надявам се, че хората могат да се асоциират с това на едно по–универсално ниво, а не толкова плитко и повърхностно както е понятието за красота днес. Би било чудесно, ако хората се чувстваха по-комфортно в собствената си кожа и поемат контрола над умовете, телата и душите си. Това е животът, който имаме и трябва да се научим как да му се наслаждаваме.

Как се е променила връзката с тялото ти през годините? Как изглежда еволюцията на самочувствието ти?

Променила съм се много, що се касае до начин,а по който виждам тялото и външния си вид. Бях много притеснителна и ме беше срам от размера ми и това, че съм слаба. Винаги съм била по-малка от всички останали. Когато бях по-млада носех много и различни перуки – имах над 40 перуки, различни цветове и прически. Състудентите ми знаеха, че носа перука, така че не ми се налагаше да го крия от тях. Отегчавам се много лесно и обичам да променям начина, по който изглеждам, но не можех да изляза от нас без перука или поне шапка. Чувствах се прекалено уязвима и на показ. Спрях да нося перуки на публични места, когато се преместих в Ню Йорк и започнах да работя като модел. Чувствах се комфортно и беше естествено за мен.

Днес дори ми е трудно да си представя, че някога съм носела перуки през цялото време. Не съм осъзнавала тогава, че носенето на перука е било някакъв вид щит, зад който съм се криела. Никога не съм била особено притеснена от начина, по който изглежда лицето ми, защото съм родена така и не съм можела да направя нищо по въпрос, а и не съм имала желание. Това никога не ме е интересувало. Притесняваше ме, че хората могат да бъдат груби и да прожектират собствените си страхове и несигурност върху мен.  Това не е много приятно изживяване. Днес имам по-дълбоко  разбиране за това какви са мотивите на хората да се държат по един или друг начин и не оставям това да ме притеснява. Оставам вярна на себе си и се опитвам да бъда колкото се може по-позитивна. Все още се уча, не е нещо лесно, но с практиката идва и съвършенството. Когато бях по-млада бях срамежлива и резервирана. Днес съм много по-отворена и флиртувам с живота.

Кога забеляза за първи път, че си жена и имаш женско тяло? Какво означаваше това за теб тогава и как се чувстваш сега?

За първи път забелязах, че имам женско тяло когато бях на 7 или 8 години и започнах да ходя на уроци по танци (джаз и балет).  Обожавах да се движа и особено много обичах балетните си обувки и униформите, с които танцувах. Тогава получих и нова перука от човешка коса и започнах да се уча на мода и личен стил. Станах жена, когато ми дойде първият цикъл през тийнейджърските ми години. Беше знак, че аз съм създател и то създател на живот.

Какво беше детството ти? Тогава мислеше ли, че животът и кариерата ти ще се развият, както се развиха в последствие?

Нямах най-доброто детство – от кофти стресови отношения в семейството, до това, че постоянно трябваше да съм по доктори. Въпреки че бях скаут и част от различни църковни групи, прекарвах голяма част от времето сама, предпочитах да чета, да си рисувам или да съм навън. Бях обсебена от билбордове и обичах филмовите и театрални реклами на тях. Започнах да участвам в училищни и църковни постановки и танцови спектакли и исках да стана по-голяма от живота. Не мисля, че някога съм си помисляла, че един ден ще водя живота, който водя сега.

Какво означава за теб да си успешна жена?

Да си успешна жена означава да живееш живота си в пълния му потенциал.

Как си почиваш и се зареждаш?

Обичам да съм навън или да гледам филми. Тези неща ме зареждат. Както и четенето и тренировките или йога. Пазаруването също е забавно. Ако съм на натоварено работно пътуване, слушам музика или си взимам вана – това са най-простите неща, които мога да направя, за да ме накарат да се отпусна и да се чувствам добре.

Имаш ли интимен партньор е момента?

В момента нямам.

С какво щеше да се занимаваш, ако модата не те беше приласкала в обятията си?

Ако модата не ме беше приласкала (въпреки че реално аз приласках модата), със сигурност щях да се занимавам с нещо във филмовата индустрия, свързано с продукция и дизайн.

 

Leave a Reply