Оригинална статия: The Daily Mail

 

Викторианско момиче посещава Джон през цялото време, но той знае, че тя не е призрак: Невероятно, хората с проблеми със зрението често имат ужасяващи халюцинации … от кървящи зомбита до гаргойли. 

Всеки ден по време на заключването Джон Атънбъроу е посещаван от малко, призрачно момиче с викторианска рокля, което се появява на масата му за закуска. „Тя е на около седем години и е облечена в училищна пинафора с бяла украса“, казва Джон, 31-годишен, финансов служител на свободна практика и активист в областта на хората с увреждания, който живее в Пърт, Шотландия. ‘Тя има празно изражение, но се взира право в лицето ми. До първото извъндредно положение тя идваше само три пъти седмично, но от пандемията идваше всеки ден.

‘Тя изглежда толкова истинска, че трябва непрекъснато да си напомням, че не полудявам, но имам медицинско състояние и че в крайна сметка тя ще изчезне.’

Джон има синдром на Чарлз Боне (CBS), състояние, за което се смята, че засягна между 600 000 и един милион души във Великобритания, които страдат от частична загуба на зрение и слепота.

Той предизвиква ярки халюцинации и са причинени от активиране на зрителния кортекс на мозъка (областта, която обработва визуални данни), който се опитва да запълни пропуските в информацията, които възникват поради загуба на зрение.

Въпреки че е по-често срещан при възрастни хора, Синдром на Чарлз Боне може да се появи при всеки с лошо зрение. Същот така изглежда, че причинява по-голямо страдание на засегнатите по време на извънредното положение.

Кралският национален институт за слепи хора съобщава, че обажданията на телефонната линия за подкрепа на хора с увредено зрение са нараснали с 67% през януари 2021 г. в сравнение с януари 2020 г.

Доминик Ффайче, професор по визуална психиатрия в King’s College London, казва, че халюцинациите при синдром на Чарлз Боне всъщност са просто преувеличение на това, което мозъкът прави нормално.

‘Цялото “нормално” зрение се изгражда от мозъка; халюцинациите са само продължение на този процес, причинен от това, че зрителната кора е свръхвъзбудима “, казва той.

Смята се, че до 20% от хората с умерена загуба на зрение и 60% от тези с тежка загуба на зрение в даден момент имат халюцинации.

Но от началото на локдауна половината от пациентите със синдром на Чарлз Боне съобщават за повече епизоди, включително тревожни халюцинации като зомбита с капеща от очите кръв. Тази информация е предоставена от проучване, публикувано през януари в списанието BMJ Open Ophthalmology.

Един пациент каза, че симптомите му са „десет пъти по-лоши от нормалното“ , а друг има чувството, че живее в друга къща, в която има „хора“ навсякъде.

Локдаунът е „перфектната буря за хора със съществуваща Синдром на Чарлз Боне, при които симптомите се влошават, 

 тъй като се смята, че се изострят от изолацията“, обяснява професор Мария Мусаджи, консултант офталмологичен хирург в очната болница Moorfields в Лондон, която ръководи изследването.

Една от теориите е, че липсата на социално взаимодействие по време на локдауна може да накара хората, които страдат от този синдром, да станат по-интроспективни и да се фокусират върху своите халюцинации.

Всеки трети от анкетираните казва, че е имал по-лоши халюцинации, след като е чул или прочел тревожни истории в новинарския поток.

Визуалните халюцинации са безшумни и могат да бъдат обезпокоителни – някои пациенти описват мъже с брадви, заплашителни дяволи, гаргойли с изкривени лица и черепи.

Но изображенията могат да бъдат и добронамерени, казва професор Мусаджи, който е чувал истории за фигури, облечени в стари или военни костюми, герои на Дисни или пъстроцветни цветя, растящи от стените.

Не всеки с загуба на зрение има Синдром на Чарлз Боне и учените все още работят, за да открият защо.

Също така не е известно защо хората виждат конкретни изображения. За сега се смят, че това може да отразява погрешно подаване на сигнали в определена област на мозъка, „като тази, която е отговорна за разпознаването на чертите на лицето“, казва професор Ффийтче.

И изображенията също са изключително реалистични. „Един от пациентите ми, вижда тухлени стени като част от халюцинациите си. Тъй като е свикнал да ги игнорира, му се случва да се блъска в истинки тухлени стени – халюцинациите са толкова реалистични“, добавя той.

Около две трети от тези със Синдром на Чарлз Боне откриват, че симптомите им се облекчават чрез техники за успокоение или разсейване, като упражнения за очи, смяна на положението и включване или изключване на светлината. Около една трета от пациентите обаче се нуждаят от лечение. Опциите включват психотерапия, при която пациентите могат да говорят за халюцинациите си или лекарства като някои медикаменти за епилепсия.

Последните изследвания показват, че носенето на устройство за електрическа стимулация, подобно на машина TENS (използвано за намаляване на болката при раждане, например), може да помогне.

Тъй като няма специфичен тест за Синдром на Чарлз Боне, „изключваме други заболявания, при които хората изпитват халюцинации“, казва професор Ffytche. Например, при психиатрични проблеми като шизофрения, те ще имат и други симптоми като чуване на гласове, „или ако имат деменция, ще имат и проблеми с паметта“.

Липсата на данни затруднява лекарите да съветват пациентите. Но проучване през 2012 г. от Макуларно общество установява, че 75% от пациентите са имали симптоми в продължение на пет години или повече.

Подобно на много от засегнатите, Джон никога не е бил чувал за това състояние, преди да бъде диагностициран през 2015 г.

Той започва да губи зрението в лявото си око поради глаукома, където налягането в окото се натрупва, увреждайки зрителния нерв. Тогава той започва да вижда цветя, израстващи от стената в кухнята му.

Той е сляп с дясното око  по рождение поради рядко състояние, наречено микрофталмия.

„И все пак никой досега не ми беше споменавал за Синдром на Чарлз Боне , така че бях напълно объркан“, казва Джон, който използва куче водач.

При друг повод той видял бял заек, седнал на кухненската си маса. Тъй като се е страхувал да каже дори на близките си „ за да не си помислят, че нещо не е наред с мен психически“. Отнема му шест месеца, за да набере смелост да говори с личния си лекар, който го успокоява, че виденията му са симптоми на Синдром на Чарлз Боне.

След операция няколко месеца по-късно на лявото око, той се събужда, виждайки само тъмни сенки и форми. Няколко месеца по-късно малкото викторианско момиче започва да се появява. 

‘Първият път беше страшно – замръзнах. Бях шокиран. Отначало тя се появяваше само у дома, но след това се появяваше във влак срещу мен или по време на срещи.

„Разговорите с други хора, които имат опит със Синдром на Чарлз Боне чрез благотворителни организации като Esme’s Umbrella и Кралския национален институт на слепите хора, ми помогнаха.“

Джон казва, че от началото на пандемията излиза много по-малко и е станал по-изолиран.

„Добавете към това постоянните лоши новини в медиите и лесно ще разберете защо имам повече халюцинации“, казва той.

Друг пациент, който изпитва повече симптоми, е 50-годишният Сам Фокс, бивш банков служител, който губи зрението си поради глаукома през 2015 г.

Сам, която живее със съпруга си Дейв (56), електроинженер, и двете им деца в Саутенд он Сий, се смята за късметлия, защото намира халюцинациите си от ярко оцветените герои на Дисни за „доста приятни“.

Но по време на Локдауна има по-чести и по-обезпокоителни – халюцинации, като „ревяща лъвска глава и плаващи черепи точно пред лицето ми, по час няколко пъти на ден“, казва тя.

Професор Ффийтче казва: „Страшното при CBS е, че хората могат да се чувстват така, сякаш губят разума си.“

Професор Moosajee подчертава, че е важно да се потърси помощ за халюцинациите, тъй като те могат да се влошат, ако хората се притесняват. Във Великобритания има два милиона души със загуба на зрение и те трябва да знаят, че това може да им се случи, добавя професор Ffytche.

‘Трябва да бъдат уверени, че нямат психично заболяване, а мозъкът им им играе номера.’