Кога започнахме да ходим по срещи?

Лондон е за трета година и аз работя вече известно време в организация за промотиране на психичното здраве и подпомагане на тези, на които не им е било промотирано на време. В ранния следобен, следвайки местните порядки, се запътвам към кухнята на офиса, за да си направя чай. Навън, разбира се, вали. В кунята е топло и тихо и аз спокойно притискам чаената торбичка към … Continue reading Кога започнахме да ходим по срещи?

Временно

$(/)$/*&%& Беше неделя. И една полупияна Ирина седна пред лаптопа. Празнуваше Великден. Нечий чужд. Не по начина, на който беше свикнала, а и месец по-рано от нейния. За нея това нямаше особено значение. Може да празнува Великден всяка неделя. Може и да не го празнува изобщо. Прозорецът стоеше широко отворен, сякаш протегнал обятията си към пролетната вечерна прохлада. Бяла котка скокна в скута й и … Continue reading Временно

Нула (NIL)

Започнахме да спим заедно един следобед по чаено време. Той, по подразбиране,  е млад англичанин, с атлетична фигура, излишно маниернечене и дълбоко вкоренени и напластявани още от прадедите му и далеч назад в епохите, емоционални липси. „Всичко е наред! Не мога да се привържа, аз имам приоритети и смъртоносно ранено сърце!“ редеше мъдрата ми двуезична глава, докато не чак толкова мъдрата ми безезична  и смъртноносно … Continue reading Нула (NIL)

Лондон е

Лондон е и навън вали-вали-вали – тихо, кротко – ден и нощ. Но тоя дъжд не напоява хубаво майката-земя, както Елин-Пелиновия дъжд. В Лондон майката-земя е смъртоносно прободена от десетките тунели на метрото и лежи изнемощяла под непромокаема бетонна завивка. Сивото небе се оглежда в локвите и това мокро, сиво менгеме притиска къщите, колите и хората. Неделя е. Градът е замрял. Няма магазини, няма навалица, … Continue reading Лондон е

III. Някой да закопае тeзи мисли

„Миро вероятно е бил в Лондон, когато е писал ‘Август е Септември’ и още по-вероятно е, да е имал предвид Август е Декември! Аз знам – сега е Август месец, в Лондон съм, краката ми са обути във вълнени чорапи и навън вали-вали-вали, a облаците са до раменете. След няколко дни тръгвам на пътешествие и цялото ми същество се е втренчило в деня на заминаване … Continue reading III. Някой да закопае тeзи мисли

II. Бухнал гълъб

Всяка сутрин на покрива на отсрещната къща се събираха бухнали от студ гълъби. Събираха се по двайсет-трийсет гълъба и се търкаляха като напомпани плажни топки по керемидите. Сигурно си говореха и със сигурност усилено флиртуваха по между си. Ако можех да бухвам, когато ми е студено, сигурно щях да съм изпълнила стаята с пух и перушина. А ако можех да се дегизирам като гълъб, отдавна да … Continue reading II. Бухнал гълъб

I. Сплескана от прегръщане

Настоящата героиня не е нито супер, нито герой изобщо и по принцип, въпреки че баба й й казваше, че е, когато падна с колело, счупи крак и не пророни нито една сълза. Повече от всичко тя е абсурдна на моменти и  неуместна в други. В един момент изгуби 800 лири в стая от 8 квадратни метра и вдигна цялата лондонска полиция на крак, заедно с … Continue reading I. Сплескана от прегръщане