Илиана Иванова Атанасова е на 26 години, родом е от Каварна, завършила е художествената академия и е оставила зад гърба си заболяване, което отнема живота на стотици момичета годишно – анорексия.

Днес тя се занимава с живопис. Творбите й красят кориците на книги и учебици, сред които и тези на “Неорайхиански теории” на професор доктор Валдо Берноскони.  “Спомените ми са като от минал живот, толкова чужди и далечни са ми” смее се Илиана днес.

Чисто фактологически историята на заболяването на Илиана е банална и простичка, навярно е и позната на много момичета, преминали или преминаващи по този път. Тя пристига от Каварна в София , за да учи в художествената гимназия “Илия Петров”, току що нагазила в пубертета, сама и с имагинерни очаквания за луд купон и бляскава кариера. Реалността не се оказва такава, но нагласата остава.

Първи стъпки в анорексията 

В стремежа си да се утвърди и самоидентифицира Илиана се вкопчва в “самоусъвършенстването”. Започва да се интересува от природосъобразно и разделно хранене, прекарва все по-дълго време сама, за да рисува, с идеята да работи върху собственото си израстване, пести пари от храна, за да не натоварва родителите си. “Стигнах до 2 препечени филии хляб на ден и зелева салата и си мислех, че хем пестя и не натоварвам родителите си, хем изглеждам добре”.  Илианка започва да избягва все по-често конфликтни ситуации, а с времето -всякакви ситуации. Мести се от общежитието, за да може да рисува необезпокоявана от никого и малко по-малко прекъсва напълно социалните си контакти.

Приятелите и сексът

Преди да дойде в София Илиана има проблем с момчета в класа си,  защото се развива по-бързо от другите момичета и й се налага да търпи сексуални нападки. Това я кара да се затвори и да не приема сексуалността си. Когато идва в София има връзка с момче, което я нагрубява и й посяга. “Мислех си, че това е, което заслужавам, толкова ми беше изкривена представата за света и самовъзприятието”.  В този период на два пъти почти става жертва на изнасилване, но успява да избяга. Единственият човек, с когото успява да се сближи е момиче, което обаче залита към наркотиците и двете правят своеобразен захват, в който никой не помага на другия. “Когато искаш да се харесаш, ставаш наивен и доверчив и ситуациите, в които попадаш, в следствие на това, допълнително обострят чувството ти за вина “. След като така и не успява да намери утеха и подкрепа, Илиана се връща в Каварна.

В дълбоки води

“Когато не се храниш и мозъкът ти не получава храна, започваш да мислиш колко безсмислено е всичко и как светът може и без теб, не виждаш смисъл в нито едно свое действие”. Илиана стига до там, че започва да мисли за самоубийство, не излиза и не комуникира с никого, единствената й мисъл е как да скрие хранителните си проблеми.

Започва един порочен кръг на криене и дебненe. “Не усещаш кога се потапяш в света на нереалните усещания. В желанието си да се утвърдиш и да бъдеш приет, започваш да търсиш начини, които далеч не съответстват на здравото поведение и логичната мисъл. Това завърта един порочен кръг, в който представите за реално и нереално се преплитат и се запътваш към убежището на дяволите.”

Чистлилището

Родителите й забелязват, че има проблем едва когато тя се връща вкъщи. След няколко разговора за “грешното й поведение” Илиана се научава да се храни пред родителите си и след това да повръща и “така всичко са доволни”.  Преяжда, за да предизвика по-бързо повръщане.  Яде колкото може повече, за да изкара всичко. “Пих вода и пак повръщах, за да си прочистя стомаха. Мисълта, че може храна да слезе надолу ме паникьосваше”, казва Илиана.

Родителите й разбират за повръщането от остатъците по мивката и изгорелите от стомашните киселини цветя в градината. Една вечер Илиана намира майка си разплакана в стаята си и за първи път осъзнава, че родителите й всъщност са загрижени и не е сама.

Обратът

“Сякаш някой или нещо искаше да се оправя, в същата вечер, в която видях майка ми да плаче, гледах филм за анорексията и това преобърна нещо в мен”. Илиана се обажда на зелен телефон като първоначално мисли, че просто ще си изповяда проблемите. От там обаче я насочват към професионална помощ и след дълги перипетии я поема психотерапевтът Станислава Тончева. Лечението й продължава 4 години, като минава през интензивна индивидуална и групова терапия.

“Всичко ми се струваше като един нов свят на красота и обич, живота ми придоби нов смисъл”, казва Илиана за първата подкрепа, която получава. “Сега се чувствам прекрасно!” – смее се Илиана в края на разговора и няколко години след последната й сесия от терапевтичния цикъл.  И след това предупреждава –  лечението е строго индивидуално, както са строго индивидуални причините за възникването, но задължително трябва да се потърси помощ; в противен случай развоят може да е с фатално последствия.

Огромни благодарности на Илиана за това, че се съгласи да говори с мен за своя проблем и го превърна в първия материал в историята на публичното ми писане.

Илианка, благодаря ти – ти си вдъхновяваща жена, артист, майка…