Голата истина

 Те са почти симпатични в своята тиха лудост на голотията и също са много често срещано явление по паркове и градинки. Обикновено са опаковани в шлифер и притичват между храстите. Болезнено драматичен е моментът, в които няма кой да ги види, но когато се появи зрител на хоризонта, шоуто започва. Шлиферът се разтваря, пенисът се показва, ръката започва да се движи енергично и той …е щастлив.

Безобидното при ексхибиционистите е, че те не търсят физически контакт. Те разчитат на чувството за пряка заплаха, на страха на жертвата. Страх от изнасилване, притеснение, смущение – всяка силна емоционална реакция може да ги доведе до желаната крайна точка.

Как можем да бъдеш сигурен, че си имаме работа с чекиджия, а не с изнасилвач? Логично е жертвата да се уплаши или поне да се смути от появата на пенис на неподходящото място в неподходящото време. А извратеният чичко на това разчита. Специалисти съветват, ако попаднете в такава нежелана ситуация, да подминете ексхибициониста, без да го гледате и без да показвате никаква емоция. Ако тръгнете към него и му кажете нещо носещо смисъла на “Чакай да ти откъсна малкия нещастен пенис” или “ Да, бейби, покажи ми това божествено тяло” може и да му докарате инфаркт. Това поне ще потвърди теорията на психолозите, че голите мръсници по парковете се възбуждат от реакцията на уплах, а не очарование.

Причините

Обществото, в което живеем е толерантно към много от по-леките форми на ексхибиционизъм. Децата често изпитват естествено любопитство към собствените и тези на другите деца гениталии – не случайно са си измисли да се развличат с “чичо доктор”. Като по-малки могат дори да правят опити да шокират другите деца или възрастните като показват междукрачието или бельото си. Този период обикновено преминава бързо (все пак половите органи не са неизчерпаем ресурс на развлечение – все някога ти омръзва да ги гледаш). Ако това продължи притеснително дълго обаче и хлапето изпитва видимо нездраво удоволствие да си развява срамотиите пред хората, препоръчително е да се обърнете към специалист. Има още един критичен момент, в който може да се объркат нещата и това е пубертетът. Специалистите твърдят, че тази парафилия (сексуално-еротични състояния, при които сексуалното удоволствие се постига с помощта на атипични или забранени от културата действи) се развива в периода на сексуално узряване на индивида.  “В пубертета по различни причини момчето е било голо и било видяно от жена, която е изразила или смущение, или учудване, или се е засмяла, т.е. показала е някаква емоция. У едно момче, което още не е имало полов живот, това най-често води до много силно изживяване, завършващо с оргазъм. Преживяното се запечатва и по-късно тези хора не че не могат да правят секс, но не изпитват удоволствие от т.нар. нормален секс. Трябва някой да ги види и да изрази емоция – без значение каква, но най-често учудване и уплаха “. Така обясни най-често срещаната схема в спомените на мъжете с този тип заболяване професор С. Маркова, специалист в областта на семейното планиране и сексолог. Удоволствието от показване на гениталиите може да е провокиран и от други проблеми. Често при старческа деменция, шизофрения и вродено слабоумие са първичните причини за отключване на сексуални отклонения.

Под прикритие

Колкото и да е странно, парафилиците, при които сексуалната възбуда се постига по нестандартни начини, могат да създават и поддържат нормална връзка, макар да имат проблеми в леглото с партньорите. Много от ексхибиционистите са семейни хора, според изследванията на Факултета по психиатрия и поведенчески науки на Хамилтънския университет. А ексхебиционистите не са сами. Ексхибиционистите са само малко част от голямата група на хора, които предпочитат алтернативни начини на сексуално удоволствие. Тази обединителна черта на сексуалните психо-поведенчески нередности е наречена парафилия. Списъкът с членуващите е притеснително дълъг и в него фигурират и такива като тафефалия – отнасяща се до тези, които се възбуждат от това да ги погребват живи, а дори и от самата мисъл за погребването. Или назофилията – сексуална възбуда от гледката, докосването, близане или смучене на носа на партньора. (още: сексуален фетишизъм – сексуална възбуда от предмети като обувки, маски, латекс и пр.; воайорство – наблюдаване на сексуален или друг интимен акт; автоеротизъм – възбуда от самия себе си, без наличието на партньор; садомазохизъм – удоволствие от причиняване/изпитване на болка или унижение; педофилия – сексуална възбуда от деца; зоофилия – привличане към животни; некрофилия – възбуда от мъртъвци; фротеризъм – възбуда от търкане в непознати; асфиксиофилия – сексуална наслада от задушаване;  екскрементофилия (копрофилия) – удоволствие от сексуален характер при съприкосновение с фекалии; агалматофилия – сексуална възбуда от статуи и т.н.)

Симптоми

За период от най-малко 6 месеца трябва да са налице натрапливи, повтарящи се сексуални нужди, фантазии или поведенчески отклонения включващи показването на гениталиите на непознати на публични места. Тези проблеми причиняват и клиничен дистрес или невъзможно за справяне в ежедневни социални ситуации, липса на концентрация и неспособност за адекватно функциониране в обществото.

Но има и светлина в тунела. Всички парафилии подлежат на корекция в една или друга степен. В повечето случаи тези отклонения се лекуват едва когато това бъде наложено по съдебен път. В България това не е проблем, върху които се работи усилено. По света стандартните илачи са когнитивна терапия, психоанализа, лекарства, влияещи върху либидото, дори и силни хормонални средства, които работят като химическа кастрация при по-напредналите пациенти