Чувството на страх сигурно е една от първите емоции, с които се сблъскваме – мечки, Торбалани, Баби Яги, извънземни и цигани с торби, крадящи децата, които не си изяждат супата. Ужас! Когато си на 5 това ти се струва  съвсем редно (има нещо сбъркано обаче в това да говориш глупости на едно 5 годишно дете, на което не му се яде, но това е въпрос на схващания). Когато обаче минеш критичната възраст от 9-10 години и продължаваш да се страхуваш от тъмния ъгъл в стаята си нещата отиват към консултация със специалист.

Учените уредиха няколко човека да отидат до Луната, но все още не могат да дадат отговор на въпроси, свързани с човешката психика. От къде идва страхът например е един от тях. Съществуват около 20 теории, но списъка оглавяват две.
Според едната, страхът – това са пренесени от детството психични травми, които са забравени, но остават в паметта на подсъзнателно равнище. Другата теория застъпва становището, че страхът възниква от конкретно преживяна ситуация.
Доста интригуваща е и хипотезата, че страховете ни идват и от някой наш минал живот – например потъналият в морските бездни или загиналият след падане от голяма височина човек, след прераждането си, се страхува от вода, респективно – от височина. Интересно е, как тази теория обаче обяснява страховете от носове например.

Самосъхранение

Страхът е естествено човешко чувство, което ни кара да се пазим, т.е. да изпитаме инстинкт за самосъхранение. С помощта на научен тест е установено, че колкото по-високо е интелектуалното равнище на индивида, колкото по-голяма отговорност изпитва той за околните, толкова по-често изпитва страх. Както почти за всичко и тук важи златното аптекарско правило – дозата прави отровата. Когато този страх стане натрапчив, логически неоправдан и когато напълно здрав иначе човек стане негов заложник, следва да се говори за фобия.

Порочният кръг

Всички фобийни пристъпи са съпроводени е панически атаки – ледена пот, позиви за изпускане по малка нужда, учестен пулс, сълзи, зачервяване или побледняване на кожата. Поначало те възникват само в конкретна фобиогенна ситуация. Но в хода на развитието на болестта паническите атаки може да възникват и от спомена или дори само от представата за ново преживяване на ситуацията. Така към основната фобия може да се добави аретофобия (страх от изчервяване), кардиофобия( страх от сърдечни заболявания), фобофобия (страх от възможен страх). Веднъж отключена фобията трябва да се “лекува”, за да не създаде лавина от страхове, които да затрупат нормалния ви живот.

Видове

Много психолози и психиатри разделят фобиите на 3 основни категории:Агорафобия – страх да напускаш дома си или своята лична “безопасна зона”. Това е единствената фобия, определена като заболяване.Социална фобия— страх от социални контакти, излизане пред публика и др. Специфични фобии — страх от определен обект или действие – например страх от кучета, от летене и др. Тук влизат както най-разпространените форми на специфични фобии като страх от паяци, страх от смъртта, от високо и тъмно, така и някои доста нестандартни, но все пак срещащи се фобии като ринофобия – страх от носове, гленофобия – болестен страх от погледа на кукла и страх от птици, наречен орнитофобия.

Хапчета

Естествено, хапчета и за това има. Фармацевтичните компании са измислили хапчета в всичко. Аз обаче предпочитам да кажа, че хапчета няма! За добро или за лошо фобиите и техните симптоми не подлежат на медикаментално лечение. Повечето от тях не са и класифицирани като болестни състояния, за да бъдат третирани с хапове. Страховете са изцяло в главата и хапчетата за тях са пак там. Фобиите се предизвикват поради лоши препратки на мозъка. Това не трябва да ви наведе на мисълта, че имате тумор на мозък, а че определени ситуации, мисли случки и пр. извикват усещането за някога силно изживян страх. Най-разпространеният метод в борбата със страховете е сенсибилизацията – обучението на човека спокойно да преживява фобиогенните ситуации. И ако не сте разбрали на собствен гръб, то поне може да се осланяте на учените от университета с Ханой: 95 % от човешките страхове са несъстоятелни.

Из писмата: 

Здравей Ирина,

С интерес следя рубриката ти и трябва да призная, че съм очарована.

Искам да споделя с теб проблем, които винаги ме е преследвал, но никога не съм си позволявала да му обърна внимание. Често ми се случва да изпитвам притеснение, което понякога граничи със страх и това усещане е съвсем необосновано. Забелязала съм, че се обостря когато ми се налага да разговарям с непознати, а ми се е случвало да го изпитвам дори когато пазарувам и ми се налага да плата. За сега не неконтролируемо и мисля, че съм добре, но искам да знам как да постъпя и до колко е опасно.

За фобиите казват че са като ракови образования – ако не се бориш с тях започват да засягат и други “органи”. Трябва да си обърнеш повече внимание и да се опиташ да локализираш провокатора на паническите атаки. Опитай се да ги рационализираш максимално – заплашва ли те нещо реално или това са гаври на мозъка. Единствената оправдана страхова реакция е ако нещо те заплашва в момента пряко и физически – всичко останало е въпрос на моделиране на мисълта. Винаги когато усетиш пристъп на паника си задай въпроса – какво ми се случва тук и сега. Ако не успееш да се справиш сама – образовай се с помощта на хора, които получават пари, за да ти помогнат. Успех!