Боря се с мисли – недописани, недоизказани…

Искам да избягам – от недоспиване, от некомфортните усещания.

Изморих се.

Лутам се.

Не виждам правилния изход в хилядите изходи пред мен .

Искам да заспя и когато се събудя, всичко да е лесничко и простичко, и мое си. И да не се боя от избора на другите.

И да не се боя от моя собствен избор.

Да не заспивам, бягайки от себе си, с пуснат телевизор.

И да не пускам телевизора, запивайки, за да избягам.

И бягайки да не заспивам, пускайки телевизора….и да не бягам….и да не заспивам…и да не пускам….себе си

и към себе си да бягам или от телевизора, от илюзорното, от мислите.

И нямам вече сили да се боря, да се лутам, да избирам изходи, по пускам телевизори.

….и нямам сили всичко да е простичко…и всичко да е мое си.

Боря ли се?!

Недописана ли съм?!

Недоизказана?..

Пускам телевизора….