Да ти е яко да ти е зле

Да ти е яко да ти е зле
Rate this post

Само в САЩ ежегодно се харчат около 20 млрд. долара за ненужни посещения на лекари и за медицински изследвания. Причината за това  едно доста несъществуващо в рамките на анатомията заболяване – хипохондрията.

Думата “хипохондрия” употребявал още Хипократ четири века преди нашата ера. Античните медици предполагали, че в горната част на коремната кухина, под ребрата, се намират органи, чието увреждане води до странно поведение на болния.
Отдавна е ясно, че Хипократ и неговите колеги са грешали. Източникът на хипохондрията трябва да се търси не във вътрешните органи, а в човешката психика. Но физиологическите механизми на хипохондрията не са изяснени и до днес.

По учебник

Хипохондрията е психосоматично заболяване. Проявява се по различни начини. Някои хора имат натрапчиви мисли и физически усещания, които ги карат често да се съветват със семейството си, с приятели и с медицински лица. Други толкова се страхуват от всякакъв намек за наличие на болест, че избягват да търсят лекарска помощ дори за малки проблеми, а понякога се стига дотам да оставят сериозно заболяване да се развие, без да бъде диагностицирано. Също така има хора, които живеят в отчаяние и депресия, убедени, че имат застрашаващо живота заболяване и никой лекар не би могъл да им помогне, приемайки болестта като наказание за простъпки в миналото (и редица други обяснения за евентуалното заболяване, които понякога удивляват с креативен размах).

Порочният кръг

Хипохондрикът не се тревожи толкова от самото си неразположение, колкото от това, че то е верен признак за крайно опасно, а може би дори нелечимо заболяване. Той обикаля медиците, за да успее навреме да изясни какво именно го заплашва и какви мерки трябва да предприеме, за да предотврати последствията.
Лекарите, за жалост, не могат да открият и най-малките симптоми на сериозно заболяване, защото те не съществуват, но пациентът обикновено това не го удовлетворява и изпада в депресия и озлобление. Той не вярва на диагнозите, съмнява се в компетентността на лекарите и упорито търси доктор, който ще му каже цялата истина за ужасяващото му положение. Дори и да се съгласи с доводите на лекарите, това не е за дълго: Скоро отново открива у себе си нови признаци, които по-рано не е забелязал и които неопровержимо доказват, че има достатъчно поводи за тревога.
Всъщност хипохондрикът не се страхува от болестта, а от живота. Тревогата, която го мъчи денонощно, го кара да вижда плашещи призраци във всичко. Хипохондрикът е болен – да, но на първо място се нуждае не от ендрокринолог или кардиолог, а от психотерапевт, който да му помогне да се примири с враждебния свят.

Причината

Тя естествено не е една. Хипохондрия често се отключва при загуба на близък човек. Така се обособяват и различни клонове на хипохондрията като канцерофибия (страх от онкологични заболявания) например. Ако не е това случая обаче идва следното обяснение: патологично поведение. То се състои в това, да предизвиква интерес и симпатия към себе си, които не е способен да получи по никакъв друг начин. Ролята на хипохондрика в значителна степен е пасивна. Той иска от лекарите признание за своите болежки. Но се случва болният да поеме инициативата в свои ръце, като премине в редиците на истериците.

В плача и жалбите винаги има елемент на истерия. Мистичната личност се стреми да покаже на всички своите страдания и своето безсилие. Това се прави театрално, често с голямо майсторство и много убедително.
На истерика му е трудно да преживее липсата на внимание към себе си . Той е крайно чувствителен към това, че важните неща минават без негово участие. Чувства се ощетен, че никъде не го канят, с него не се съветват или го пренебрегват при препоръки. Истериците се стремят техните проблеми да станат проблеми и на другите хора. За целта могат да предизвикват у себе си симптоми на заболявания: някои – повръщане, други – временна слепота или влошаване на зрението. По този начин физическите недъзи стават част от играта на истерика.

И още…

Синдрома на Мюнгхаузен (по името на немският литературен герой Барон Мюнгхаузен), също е свързан с необичайни приключения и странствания – странстванията от една болница в друга. За да станат тези пътешествия възможни, синдромните проявяват удивителна изобретателност, като лъжат лекарите, симулирайки заболяване с измислени симптоми и фалшифицирани резултати от лабораторните изследвания. Поразителното е, че всичко това се прави, за да се привлече вниманието и да се предизвиква съчувствието на околните.
Истерикът играе, изобразявайки болен. Понякога толкова се вживява в ролята си, че наистина се разболява. Когато истеричният пристъп премине, изчезват и симптомите на съпровождащото го телесно заболяване. Болният от синдрома на Мюнхаузен е готов да си нанесе вреда, само и само да предизвиква съчувствие и симпатия към себе си. За своите цели той е готов да заплати със здравето си, а често и с това на околните.

 

Leave a Reply