За майка ти *

[Total: 0    Average: 0/5]

Нали така си бяхме казали в началото – всичко е с познавателна цел – най- арогантното самозалъгване, което някой някого е правил сам на себе си, най-шизофренната манипулация.

5 начина как да си разкажеш играта …

10 начина…

10 хиляди начина. ..

Един начин как да си разкажеш играта – влюби се на пук.

На пук на разума, обстоятелствата, пола, годините, световната криза, на пук на себе си , че нали си си казал (и дали не е било, за да си по-як), че уж вече не можеш да се влюбиш.
Не си ходил по южното Черноморие?! ..Аз ще те заведа! Няма проблеми… Аз колко такива като тебе съм ги водила къде ли не, тебе ли няма да те заведа?.. Да видиш! Ще ти хареса – там е много красиво. Естествено там я няма северняшката ти хлад и несвикналост с туристи… там може да срещна и някой от мо’йте …бившите, горещите, които сигурно съм водила на запад, на изток, на сам – на там. То и това ще ти хареса. Ще си мислиш, че съм онази – неконтролируемата…или нищо няма да си мислиш..За к’во ти е да си мислиш ..свиркай си , всичко ще се оправи.
Не можеш сам да се справиш със себе си?! Страх те e? Нещастен си?! Аз ще се погрижа за теб. Ще те обичам дори. Ще те страдам, ще те мисля, ще те обгрижвам… майчинското в мен..тя и моята майка е така – обгрижваща. Майчинска му работа. И тво’йта майка също. За това и гаджето ти е такова – като майка ми – обргижва те. Обичаш я, казваш. Навик било. Вече толкова много години.. Все тя. Все майка ти. Тя, казваш, за тебе живее. Майка ти де. И тази, с която си лягаш и не ти пуска понякога… Наказва те. Като майка ти, нали и тя е правила панически кризи. И тя така те е наказвала. Паникьосвала се е ..да не те изгуби. Границите. Границите като се нарушат, идват кризите. Нали и аз ги имам – знам. Паникьосвам се ..
Как да я разочароваш. Вече се консумирате взаимно и това ви стига. Как да я нараниш – ти си живота й.
„Путка съм“, казваш също. Путка – вратата към живота. Господ е вагина, казва един мой приятел. И аз искам да съм путка, нищо, че си имам. Да съм Господ. Живот да давам. Чувствата ми..тях ги умъртвявам обаче…живот…
Тя и съвестта се лекува с време ..само трябва да забравиш, че си си позволил да си жив, да се видиш истински. Всичко ще бъде наред, отпусни се и пак ще заспиш..няма проблеми. Дишай – нали ги разбираш нещата с белите дробове..зеленото спокойствие…кризите ти …твоето дишане…аз как се опитвам да дишам…
Харесва ти. Да ме докосваш ти харесва. Да ме имаш – не искаш. Да ме докосваш. Харесва ти.
А аз не искам да ме докосваш. Не ми идва друго на ум. Как иначе да те имам. Как да покажа, че те искам. И ти не знаеш. На теб ти е по-удобно да те е страх. Аз само ако може да говоря. Да те вържа и да ти говоря. Ще ти се да я чуеш най-накрая проклетата истина. Ама така, някой садистично да ти я каже, че да можеш да избягаш после ..изнасилен … да ме упрекнеш, да си измислиш после хиляди оправдания – не е вярно! Или ще ми кажеш да путка съм.
Няма препинателни знаци. То от това твърдение и препинателните знаци бягат. И сексът бяга от путки. Или към путки… не знам.
Муза искаш. А музата иска смелите. Изпей нещо за майка си тогава. Как се връщаш и заминаваш и всеки път те е страх. И от двете. И да се махнеш искаш – някъде далече, да пътуваш обичаш – да се махаш и да те гонят …някой да тича след тебе. Някой да те чака. Да тръгваш трябва, където и да си й казал, че отиваш… и ти не знаеш… ако знаеше нямаше да си тука … с мене… при мене …
А аз ще се върна към единствения познат начин , един от всичките 10 хиляди – ще си помисля, че не мога да се влюбвам повече. И ще искам да научавам неща …за себе си… защо, как, колко, къде.. Познавателната права. Шизофренна манипулация или майчински инстинкт…
Всичко ще се оправи – пий повече 🙂

* Текстът е цензуриран

Leave a Reply