Разговор подхванаха момчетата

и избраха тема за врабчетата.

– Врабчетата са като нас момчетат-

игриви, диви и скокливи.

До тях и младите девойки

си говореха за птици, но за сойки.

Ала някой ги прекъсна

И от темата откъсна:

– Ако нашите момчета,

хванат няколко врабчета,

много умни и разумни,

та да могат да четат и до хиляда да броят…

Тука Петя я прекъсна.

– Чакай малко! Нашите момчета

не са виждали таквиз врабчета,

дето могат да четат и до хиляда да броят.

– Хей – извика Мика –

Виждате ли тез врабчета?

Ако на техните крачета завържем канапче

и отидем при моето бабче,

тя ще ги сложи във клетка

и ще открием зоопарк „Голяма гледка”.

Ще ги носим по целия свят!

Но ако умрат от глад?…

Ваня бързо отговори:

– Аз и батя ще станем шофьори!

Ще им носим всеки ден храница

и в бутилчици водица!

– Глупави хлапета! –

Викна леля Николета –

Два часът е на обяд,

всички спят в нашия град!

Да си ходите у вас,

че ще викна полицаят Спас!

По пътя за вкъщи

всеки се мръщи.

– Вчера аз и Мария,

откраднахме в една кутия

малко червеи за риболов,

от онзи…чичкото…. Петров.

Ще ги сготвим на омлет,

ще ги сложим в колет.

Ще напишем кратичко писмо,

да се знае за кого.

Вътре в писмото ще напишем:

„До оная леличка проклета…”

Как се казваше бе…. Николета!

– Тия неща и баба ги знае!

Но за тая проклетница никой не хае.

Нека се кара, нека крещи,

но до края на дните си –

сама ще стои.

– Права е Ваня! Да си вървим.

И нашият план за зоопарк да продължим!

И отново се разнесе смях под липата

и децата пак огласиха мaхaлата.