Временно

[Total: 0    Average: 0/5]

$(/)$/*&%&
Беше неделя. И една полупияна Ирина седна пред лаптопа. Празнуваше Великден. Нечий чужд. Не по начина, на който беше свикнала, а и месец по-рано от нейния. За нея това нямаше особено значение. Може да празнува Великден всяка неделя. Може и да не го празнува изобщо.
Прозорецът стоеше широко отворен, сякаш протегнал обятията си към пролетната вечерна прохлада. Бяла котка скокна в скута й и се занамества, с характерните за някои котки месещи движения на предните лапи. „Добро животно. Харесва ме. И аз ще го харесвам“, помисли си и се загледа през прозореца – река Медуей подтичва кажи-речи под крака й, а на отсрещния бряг грозното градче Струуд придърпваше жителите си по къщите им за нощната им почивка, както квачка събира пиленцата си.

)&/%^/*^%&
Продължава да е Лондон и започва да се изтърква. Средата на май е, но Лондон не се интересува от това. Той е решил да е ноември. На англичаните това не им прави впечатление. Те настояват да е май и се разхождат полуголи. Полуидиоти.
Аз бойкотирам и двете нерационални решения и на въпреки в момента топля настинката си с духаща печка в краката и чай. Дано да не й се стори удобно и не се застои.

@#/)&/*^#^
Юли е. Такъв юли Англия не е виждала. Градусите не са падали под 30 през последните 10 дни и английските медии панически тръбят колко важни са сянката и водата за невръстните и попрехвърлилите средната възраст.
Следващата седмица ще е 36 градуса, половината Остров ще умре, казвам разсеяно на приятел, с който пием сайдър от потни чаши пред Роял фестивал хол.
Половината Остров вече е умрял, отвръща той и въпреки че не влага никакви проникновени мисли в изказването си, аз успявам да видя поне 4 пласта подсмисъл.
На път за вкъщи си мисля колко излишно красива е вечерта – пълна луна, ширнала се Темза, цъфнали липи, горещ Лондон! Това може да разболее човек склонен към романтизиране. Стискам зъби и се правя, че не забелязвам.

&*/#$/*^%(
Стоя в този пъб от 30 минути и едва сега забелязвам, че е пищно коледно украсен! Толкова пищно, че хората по масите изглеждат като порцеланови фигурки в кутия с памук. Часът е 5, а навън е тъмно от 4.
По това време на годината обаче Лондон е руска коледна играчка за елха – приказен и цветен. И шумен (което вече силно не приляга на метафората за коледната играчка, но пък е вярно само по себе си). И претъпкан, като че утре няма да има Лондон.
Дойдох до тук за интервю. Говорих с тънка, дълга чернокожа и млада жена. Харесахме се и тя ме покани да започна работа (доброволческа, още – безплатна) идния петък. Преживях го като нещо неизбежно, което беше писано да се случи и го бях прочела предварително. Просто знаех. Не ми се прибираше в Рочестър веднага. Седнах в този пъб до Лестър скуер, поръчах си кафе, отворих лаптопа и дълго зяпах в него, без да извърша каквото и да е движение. После забелязах украсата.

Leave a Reply