Гай Уинч за емоционалната хигиена и ежедневните драми, които превръщат живота в трагедия

[Total: 0    Average: 0/5]

Без значение какво е физичеаското ви състояние, винаги можете да функционирате на по-добро емоционално и когнитивно ниво.

Dr Guy WinchД-р Гай Уинч набра световна популярност с TED лекцията си – “Всички трябва да практикуваме емоционална първа помощ”, която днес е в топ 5 на най-вдъхновяващите ТЕD лекции. Той напомня на порасналите хора, колко важно е да лекуват охлузванията по емоционалното си тяло и как нелекуваните травми се превръщат в сериозни възпаления. Книгата му Първа помощ за душата е преведена на над 20 езика, включително и на български. Д-р Уинч защитава докторска степен по клинична психология към Университета в Ню Йорк през 1991 г. и след докторска квалификация към Медицинския център към същия универистет. От 1992г. практикува персонална и семейна терапия в кабинета си в Манхатън. Той  пише популярния блог Squeaky Wheel за популярна психилогия в  Today.com и е външен автор на Huffington Post.

Д-р Уинч, да започнем от тук – каквa е дефиницията ви за емоционално здраве и как здравите се различават от болните?

Моята дефиниция за здрава емоционалност е тази, която знае как да се справя с смоционалните травми. Когато сме здрави емоционално сме по-устойчиви на травми, страдаме по-малко от тях и много по-бързо се възстановяваме. Но за да имаме тази емоционална устойчивост, за да сме силни, трябва да се научим как да третираме емоционаните травми. Това започва със способността да разпознаваме когато те се случват. Това е нещо, което много от нас не правят, защото не мислят за емоционалните наранявания, както мислят за физическите. Очевидно е когато се порежем и раната кърви, че това е проблем, за който трябва да се погрижим. Не е толкова очевидно обаче, когато се провалим в някоя област от живота си и това започне да ни обезкуражава, да ни накара да се чувстваме отчаяни и безпомощни и че това е всъщност емоционална рана, за която можем и трябва да се погрижим.

Кои са най-честите емоционални травми, с които се сблъкваме на ежедневна база?

"Първа помощ за душата"
“Първа помощ за душата”

Има няколко травми, с които най-често се сблъскваме в ежедневието си и най-често срещаната е отхвърлянето. И това е така, защото днес се сблъскваме с отхвърляне много по-често от колкото преди. Например, ако си търсите гадже и ходите по срещи, разбира се, че ще трябва да се сблъскате и с отхвърляне; или ако кандидаствате за работа, училище, университет – ще ви се наложи да се справяте с отхвърляне. Освен това имаме социалното отхвърляне – колеги, които отиват на обяд, без да ни поканят; съседи, които правят барбекю с всички от блока, но само ние не знаем за това; приятели, които излизат на парти заедно в петък вечер, без да ни викнат. Отгоре на всичко имаме и социалните мрежи, където много хора се чувстват отхвърлени. Свикнали сме да бъдем отхвърлени от един човек на път, а в социалните медии, ако имате 400 приятели и никой не хареса снимката ви – 400 човека ще ви отхвърлят наведнъж. Много хора идват на терапия именно заради този проблем.

Втората емоциолна травма, която бих назовал, е провалът. Малките деца се учат чрез провал, те продължават да се провалят, докато не успеят – така всички ние се учим да се изправяме и да правим първите си крачки. Много от нас се сблъскват с провал и в живота си на пораснали хора, защото имаме амбиции и цели. Каквите и да са те, често не успяваме да ги постигнем и много хора осъществяват едва много малък процент от целите, които са си поставили, защото преживяват като провал първите неуспехи и не опитват повече.

Вината също е сред често срещаните емоционални травми. Имаме тенденцията да се чувстваме виновни за малки неща през цялото време – забравили сме рождения ден на майка си, не сме отишли на партито на наш близък приятел, защото напълно сме забравили – най-различни малко неща ни карат постоянно да се измъчваме от чувство за вина.

Друга много често срещана травма е самотата. Голям процент от хората изпитват самота в живота си, често хора със съпрузи и семейства се чувстват напълно изключени от живота на тези около тях и това всъщност е сериозен проблем.

Черногледството и премислято на негативни преживявания и случки – склонни сме да премисляме едно и също събития отново и отново, което както е травма само по себе си, така и съзадава допълнителни травми. Като чопленето на възпалена рана – колкото повече я чоплим, толкова повече се възпалява.

Загубата също е нещо, с което често се срещаме и създава сериозни наранавания, особено ако не успеем да я преодолеем и да продължим напред.

Какви са ефектите на неизлекуваната емоционална рана?

Някои неща се лекуват от самосебе си – може да настинете, да не лекувате настинката и тя да отшуми за седмица. Повечето емоции се случват по този начин. Често обаче емоциите остават тлеещи, ако не ги излекуваме и адресираме сериозните рани. Нека погледнем за пример провала: когато се провалим, едно от нещата, които се случват, е че нашата перцепция се нарушава и започваме да виждаме крайната цел като нещо недостижимо и по-трудно, от колкото всъщност е, както и нашите способности – по-нищожни от колкото са всъщност.
Съществува един експеримент, при който учени дават на две групи хора пъзели – първата групо получва лесни пъзели, а втората, пъзели, които изглеждат лесни, но всъщност са много трудни. Втората група, разбира се, се проваля, защото пъзелите са трудни. При втория рунд обаче пъзелите, които получават, са лесни, но групата отново се проваля, защото първия рунд ги е убедил, че не могат да се справят. Ето това е нарушаване на перцепцията при провал и много често това ни внушава, че сме неспособни генерално и спираме да опитваме. Много хора опитват нещо веднъж, не се справят и се отказват. И това е много жалко, защото ако все пак бяха опитали пак, може би щяха да се спряват много добре.
Когато не лекуваме емоционаните си рани, те могат да се влошат и да променят живота ни в много драматичен план и да саботират развитието ни. Проблемът е, че може дори да не забележим как това се случва. С други думи, може да се окажем убедени, че не умеем много неща – когато става дума за пъзели, това е ок, но когато говорим за кариера, хобита, амбиции, неща, които са всъщност много важни – тогава наистина изпускаме много. Много хора се примиряват с посредствени постижения, не защото не могат повече, а защото предишни неуспехи са ги накарали да повярват, че това е лимитът им. Така те функционират само на определен процент от капацитета си, когато в действителност са способни на много повече.

Какви са основните техники за оказване на емоционална първа помощ?

Първото нещо, което трябва да направите, е да разпознаете наличието на травма въобще и да признаете пред себе си – Ок, наранен съм, чувствам се зле, нещо наистина ме тревожи и не съм способен да се отръскам от него. Отново ще дам пример с провала – едно от първите неща, които трябва да направите, е да се концентрирате върху тези аспекти, върху които имете контрол. Това е, защото провалът ви кара да се чувствате безсилни, безнадеждни и демотивирани, което пък ви кара да се откажете. А трябва да се фокусирате върху това как трябва да подходите към задачата, ако трябва да я свършите отново – да разграничите тези променливи, върху които имате контрол, от тези, които не можете да промените – бихте могли да промените начина, по който оперирате или усилията, които влагате. Помислете за трудните участъци и начините, по които бихте могли да ги преодолеете по-лесно. Това ще ви накара да се чувствате по-малко безсилни и ще върне част от мотивацията, необходима, за да бъдете успешни.
И бърз пример с техниките за първа помощ при отхвърляне – когато бъдем отхвърлени, едно от първите неща, които се случват, е да станем самокритични, което моментално наранява самочувствието ни. Първото нещо, което трябва да направите след отхврленяне, е да подпомогнете самочувствеито си. Ако става въпрос за романтично отхвърляне, вместо да мислите за всички начини, по които сте били неадекватни – защото не сте били достатъчно това или онова, или напротив – защото сте били прекалено много едно или друго, трябва да се концентирате върху тези черти, които са ви направили част от връзка, тези качества, които ще ви направят желан партньор във следващата ви връзка.

Колко силна е връзката между емоционалното и физическото здраве?

Има много силна връзка между емоционалното и физическото здраве. В книгата си говоря много за това как различните емоционални травми се отразяват на физическото ни здраве. Самотата например. Когато се чувстваме самотни, тялото реагира, както реагира на силен стрес – имунната ни сисрема се депресира и започва да функционира по-малко ефективно. Когато сме сами през цялото време, нивата на стрес драматично увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания, заради нивата на стресовите хормони в организма. И отново, защото имунната система е потисната, сме много по-податливи на всякакви заболявания. Именно затова самотните хора боледуват много по-често. Науката сочи, че хроничната самота за дълъг период от време има същия ефект върху здравето както тютюнопушенето.
Друг пример е непрестанното мислене за негативни ситуации и варианти – навик, който много хора имат. Това отново поставя тялото под стрес. Хората, които са склонни към негативно мислене и зацикляне са с много по-висок риск от сърдечно-съдови заболявание, депресия и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.
Има много силна връзка между емоциите и здравето, в действителност. Хората са по-склонни да мислят, че ако имат физически проблем, това ще ги депресира и ще повлияе на емоционалното им здраве. Но всъщност, връзката в обратната посока е много по-силна – емоционалният стрес причинява сериозни физически заболявания.

Dr Winch talks at Google conference.
Д-р Уинч говори на конференция на Google.

Депресията се нарежда сред най-покосяващите заболявания в света. Какво е вашето обяснение за това?

Смятам, че това се дължи на факта, че светът е станал много сложно и колмплексно място, в което не съществува диалог за емоционалното здраве. Преди 150 години или през средните векове не се е говорело за депресия, защото животът е бил фундаментално депресиращ, животът е бил токлова труден и толкова предизвикателен. Днес имаме много високи очаквание да не бъдем депресирани – не просто да оцеляваме, а да просперираме. Имаме очакването да бъдем щастливи, задоволени и пр. и то през цялото време. С това очакване сме постоянно нащрек дали сме депресирани или не и съответно много по-податливи на депресия. Мисля, че обръщаме много повече внимание на това и очакваме да е много по-различно от преди 100 или дори от преди 50 години. Другото нещо е, че въпреки тези очаквания, диалог за това не съществува, тази тема е стигматизирана. Говоренето за депресия те прави да изглеждаш слаб, несправящ се и повреден по някакъв начин.
Ако кажете на някого, че сте болни от грип, няма да ви помислят за генерално повредени. Ако кажете, че имате диабет, никой няма да ви помисли за по-малко компетентни или лоша конпания. Но хората са много осъдителни, когато става дума за депресия; първата ни мисъл ще е – преодолей се, бъди силен, игнорирай депресията. Имаме фундаментално сбъркана представа за това, що е депресия и фундаментално погрешно заразбиране за това, какво е емоционално здраве и емоционална устойчивост и това прави разговорите на тази тази тема много-много сложни.

Можем ли да придобием нови навици за емоционална хигиена на по-късен етап от живота си?

Можем да придобиваме нови навици на всеки етап от живота си. Точка.
В едно проучване, група учени посещават дом за възрастни хора и установяват, че те са в много лошо физическо здраве, защото са обездвижени, а са обездвижени, заради убеждението, че след като са възрастни, би трябвало да са обездвижени в една или друга степен. Учените решават, да ги привикнат да ходят отново и започват с малки разходки от километър на ден. С времето бавно увеличават разстоянието и в края на експеримента вързрастните хора ходят всеки ден на разходка от по няколко километра. Това от своя страна донесло и много здраволсовни подобрения, настроенито на възрастните хора също се подобрило и те започнали естествено да променят ежедневните си навици.
Навиците нямат лимит във времето – може да придобивате нови навици във всеки един етап от живота си и със сигурност можете да придобивате нови навици за емоционалната си хигиена, когато става дума за приоритизиране, откриване и лечение на емоционалните травни и обща грижа за емоционалното здраве. И би трябвало да го правим, защото това ще ни донесе много предимства на всяка възраст. По всяко време можете да подобрите емоционалното си здраве. Винаги може да повишите продиктивността и щастието си и да не се превръщате в този, който смята, че продуктивността намалява с напредване на годините.

Възрастните хора биха могли да бъдат много продуктивни, стига да не легнат и да чакат смъртта си.

Ако започнете да развивате по-положителна перспектива и по-добра емоционална хигиена, тогава започвате да обръщате и внимание на емоционалните рани. Без значение какво е физичеаското ви състояние, винаги можете да функционирате на по-добро емоционално и когнитивно ниво. Хората, които са емоционално здрави, запазват остротата на ума си и съхраняват мозъчните функции по-дълго време, а това е много важно във всяка възраст – особено в по-напреднала.

Имате ли обяснение защо някои хора се поддават по-лесно на неработещи поведенчески стратегии от колкото други?

Някои хора имат определна нагласа, която ги тласка към негативизъм – част от това може да е заради генетична обремененост, част може да е социална компонента – каквата и да е причината, наистина някои хора имат склонността да се фокусират върху негативните аспекти. Знаем, например, от изследванията на депресивни хора, че едва 20 % от нас не биха се обезкуражили без значение колко пъти биха се провалили. Едва 20%! Болшинството от хора са склонни към вялост, униние и негативизъм след провал. А това е един затворен цикъл. Ако започнете да гледате на света като негативно място, ако нагласата ви е негативна, ако се фокусирате върху всичко, което не може да имате и колко несправедлив е светът, тогава попадате в дяволския кръг на коформационна заблуда (confirmation bias). Това, което прави тя, е да ни кара да насочваме вниманието си към явления, които потвърждават очакванията ни. Ако очакванията ни са, че всичко е нечестно и аз няма никога да успеете, ще започнете да обръщаме внимание на епизодите, в които наистина не успявате, и да игнорирате тези, в които всъщност сте много успешни.
Обичам да давам следния пример за илюстрация – на конкурса Мис Вселена, тази, която е първа, се счита за победителка, а нейната подгласничка – за провалила се. Но тази провалена мис е всъщност втората по красота жена в света, което дори не е близо да провал. Затова е много важно как ще гледате на събитията в живота си – дали ще гледате на себе си като на провалената подгласничка на Мис Вселена или ще бъдете втората най-красива жена в света. Това оказва огромно влияние върху начина, по който се справяте с проблемите си на ежедневна база.
Дори естествената ви нагласа е да бъдете негативни, моето усещане е, че ще получите много повече от живота, ако обърнете негативите в своя полза и погледнете от положителната страна. Някои хора ми казват, че не мога просто така да игнорирам негативните неща в живота, а моят отговор е – всъщност, това, което правите вие, е да игнорирате позитивните. Всичко, което казвам е :

наблегнете на положителните неща и не игнорирайте негативните.

Leave a Reply