
След като депресията оглави класациите по инвалидизация на заболяванията 13 години по-рано от очакваното, се свързах с проф. Шекхар Саксена, директор на департамента по психично здраве към Световната здравна организация, за да разкаже какви са причните зад тези тенденции и какво бихме могли да направим, за да овладеем тази пандемия. В дясно можете да прочетете официалното изявление на организацията, както и да научите някои факти за това заболяване, измерени в цифри. Ако не ви е направило впечателение, че темата за психичното здраве е широко дискутирана в последните месеци в световен мащаб както от знаменитости като Селена Гомез и Ема Уотсън, така и от английското кралско семейство, може цифрите да ви впечатлят.
Депресията е водеща причина за влошено здравословно състояни и инвалидизация в световен план. Според последните изследвания на Световната здравна организация повече от 300 милиона човека в момента живеят с депресия. Тази цифра е скочила с 18% за периода 2005 -2015 г. Липсата на подкрепа на хора с психични заболявания, заедно със страха от стигмата, спират много хора да търсят лечението, от което имат нужда, за да водят продуктивен и здраволсовен начин на живот.„Тези нови цифри трябва да ни послужат като студен душ и да обърнат вниманието на всички страни към преосмисляне на подхода им към психичните заболявания, както и да започнат лечението им със спешността, от която се нуждаят“, казва генералният директор на Световната здравна организация д-р Маргарет Чан.
Спешна нужда от инвестиции Повишаване на инвестициите в сфеарата на психичното здраве е от изключителна необходимост. В много страни няма никаква или има изключително малка подкрепа на хората с психични заболявания. Дори в страните с висок стандарт на живот почти 50% от хората с депресия не получават необходимата помощ. Средно, едва 3% от здравния бюджет на страните се инвестира в психично здраве, като това варира между 1% в бедните страни и 5% в страните с високи приходи. Инвестицията в психичното здраве има дълбок икономически смисъл. В САЩ всеки 1$ инвестиран в лечение на депресия и тревожни растройства връща 4$ като подобрено здраве и възможност за работа. Според проучване, което изчислява цената и здравните резултати от лечението на депресия в 36 страни, в следващите 15 години нелечението и неглижирането на депресията и тревожните разстройства ще струват 1 трилион долара годишно. Загубите ще бъдат понесени от домакинства, работодатели и правителства. Домакинствата гбят финансово, когато хората не могат да работят. Работодателите губят, когато работниците им станат по-малко продуктивни или неспособно да работят. Правителствата трябва да плащат по-високи разходи за здравни и социални осигуровки. Лечението на депресия обикновено включва терапия или антидепресанти, в най-добрия случай – комбинация от двете. И двата подхода могат да бъдат предоставени от здравни работници, които не са специалисти, след кратък обучителен курс с помощта на Наръчник на СЗО за интервенция. Към момента повече от 90 страни, от всички нива на икономическо развитие, са представили пробрами, които използват този наръчник. |
Д-р Саксена, депресията е вече причина номер едно за влошено здраве и инвалидизация. Какво означава психично разстройство да бъде най-инвалидизиращото заболяване в света?
Всички здравословни състояния причиняват някаква степен на инвалидизация, много от тях и смърт. Имаме начин за изчисление на степента на тази инвалидизация, което всяко заболяване причинява, базирано на това колко тежко е заболяването и колко дълга е неговата продължителност. На базата на тези изчисления сме установили, че депресията е най-значимата причина за инвалидизация в глобален мащаб. Тя е отговорна за 7.5% от всички видове инвалидизации, причинени от здравословен проблем. Това е огромен проблем.
Преди няколко години прогнозите на СЗО сочеха, че депресията ще е най-инвалидизиращото заболяване до 2030г. Сега е 2017г. и депресията вече оглавява чартовете. Като вземем предвид днешните числа, какви са новите прогнози за 2030г. ?
Най-вероятно депресията ще остане на върха. Тя не е само поголовна, но продължава да расте, както растеше стабилно през последните 15 години. Светът застарява, а депресията е по-често срещана при по-възрастните хора.
Но трябва да обърнем внимание и на това, че депресията не само инвалидизира. Тя причинява смърт – чрез самоубийство. Не всички самоубийства са подтикнати от депресия, но значителен процент са. Това е една от причините депресията да е от такова голяма обществена значимост.
Какво доведе до този бум на депресивни състояния 13 години по-рано от първоначалните прогнози?
Има много причини за отключване на депресия. Тя не е причинена от един единствен фактор. Има известна генетична предразположеност, също така биологични причини – когато нещо в мозъка не работа правилно, което води до депресивност. Най-значимите фактори обаче са различните източници на стрес и социо-икономическите условия, в които живеем.
Например, хора, които са изложени на тежък стрес поради бедност или защото са изправени пред тежки семейни трудности и безработица, или смяна на местожителството поради наложена емиграция, хора търсещи убежище и пр. – това са възможни причини за депресия. Трябва също така да отбележим и някои физически заболявания, като хронични инвалидизиращи или животозастрашаващи заболявания – те са сериозен фактор за отключване на депресия.
При всеки отделен човек тези фактори трябва да бъдат оценени, за да бъдат намерени точните причини, но като цяло, когато говорим за популация – гореизброените са основните причини.
Кои страни са най-засегнати от психични проблеми, и депресия в частност, и има ли специфична предразположеност, която би обяснила това?
Преди няколко месеца публикувахме книжка за депресията и други често срещани психични разстройства, в която са публикувани последните статистически изследвания на разпространение на депресия. Като цяло, тя засяга между 4 и 6% от населението на всяка държава. Бих казал, че всяка държава, независимо дали е малка или голяма, бедна или богата, дали е островна или континентална – депресия има във всяка държава. Тя е еднакво разпространена между половете и възрастовите групи (с изключение на малките деца, при които тя се среща рядко). Депресията е универсална и няма конкретна културна предразположеност. Единствените изключения са страни, в които съществуват дългогодишни тежки конфликти, войни и миграция, както и страни, в които се случват природни бедствия като земетресения, наводнения, пожари и т.н. Тези страни имат по-високи брой на хора, страдащи от депресия.
Какво трябва да се направи за лично, локално и институционално ниво, за да се овладее тази пандемия?
Има няколко основни неща, които могат да бъдат направени. Едно от основните послания на Световната здравна организация е „Депресия – нека говорим“, защото говоренето е началото на търсенето и намирането на лечение. Говоренет може да е с приятел, с член на семейството, колега или медицинско лице. Хората трябва да могат да говорят за психичното си състояние.
На лично ниво, това, което можем да направим, е да се научим да разпознаваме симптомите на депресия. Депресията, за която говоря, е заболяването депресия, а не ежедневната тъга, която всички ние понякога усещаме. Дересията е заболяване, което се характеризира с поне две седмици постоянно усещане за тъга и загуба на интерес към ежедневните дейности, които ни носят радост. Това е нещо, за което трябва да следим себе си, но също така и нашите приятели и колеги, за да можем да започенм разговор на време и проблемът да бъде разрешен.
На институционално ниво психичните услуги трябва да бъдат увеличени многократно. Дори в богатите страни повече от 50% от хората с дпресия не получават помощта, от която имат нужда, а в бедните страни този процент е много по-висок.
Правителствата трябва да осигурят лечение на депресия. Това може да стане с високо квалифицирани специалисти, но също така и с обучение на личните лекари, сестрите и други здравни работници, така че да могат да разпознават симптомите още в ранен стадий.
Също така трябва да бъде намалена стигмата, която съществува върху депресията. Хората не се решават лесно да отидат на психиатър или психолог. Често отиват при личните си лекари, които не винаги са подготвени.