Професионално изпепеляване

Професионално изпепеляване
Rate this post

Напоследък е много модерно да се говори за “професионалното изпепеляване” (бърн аут, още burn out). А то ще рече – когато си неспособен да свършиш това, което по презумпция би трябвало да ти носи удоволствие (защото работиш това, за което си мечтал цял живот), мързи те, колегите те дразнят, ставаш циничен, креативността ти е отишла по дяволите и нямаш желания да я възстановиш, раздразнителен си, депресивен, емоционално лабилен, чувстваш се неоценен колкото и да си се измъчил и пр. При тези симптоми синдормът на професионалното изпепеляване е на лице.

В най-общия случай той покосява хора, които се изявяват в сферата на “социалните” дейности – лекари, учители, социални работници, журналисти, хора, на които им се налага да общуват с други хора и информация и да залагат личностните си качества в професията.

Психичните промени в личността, настъпват в процеса на “отдаване” в професионалната дейност. Тези личностни деформации са обект на изследвания от втората половина миналия век и това е разбираемо, имайки предвид, че орането и доенето рядко се водели до професионало прегаряне.

В процеса на тези изследвания се появи феноменът “професионална деформация”, най-често свързан с нарушения по отношение на злоупотреба със служебното положение, но нерядко и като рефлексия на негативното повлияване на основните елементи от дейността върху личността: постоянно повишено напрежение, говор с повишен тон (често срещана деформация при учителите), понижена емоционална чувствителност в ситуации касаещи професията (при патолози, гробари, погребални агенти); характерни тикове и пр.

Що е то?

Терминът “професионално изпепеляване” /”burnout”/ е въведен през 70-те години на 20 век от клиничния психолог Х. И. Фройденбергер и от социалния психолог Кристина Маслах Когато са приключили с изследването по темата двамата му слагат следното заглавие: “психологичен многофазен процес, изразяващ се в разностранен набор от малоадаптивни копинг-реакции към високи нива на стрес в дейността и личностна фрустрация, изявени в емоционално изтощение, деперсонализация и чувство за неуспех, за понижена успешност”. С други думи “бърнаут” е своеобразно психологическо изменение. В стремежа си да се докаже като качествен кадър човек се изчерпва и спира да бъде функционален в сферата на професионалната си реализация, което не го кара да се чувства ок .

 Симптоми

Тъй като професионалното прегаряне не се случва за една нощ и е трудно да го пребори отведнъж щом човек вече се е озовал по средата на прегарянето, важно е да се разпознават първичните симптоми. Обикновено бърнаут-ът има своите корени в стреса – колкото по-рано разпознаете симптомите на стрес, толкова по-големи шансове имате да избегнете прегарянето.

Ако се усетите раздразнителни в по-продължителен период от време, не можете да се отървете от работната умора, колегите ви измарят и не ви се разговаря с непознати, но обвързани с работата ви хора, имате чувството че вършите всичката работа на света, но никой не ви оценява то – честито – вие си имате синдрома на професионалното прегаряне.

Бърнаут може да е и резултат от стрес на работното място. Ако стресът е синдрома на “твърде много” – твърде много напрежение, твърде много психическа и физическа умора, прегарянето е свойствено за “недостатъчността” – недостатъчно мотивация, недостатъчни енергия и тонус, емоционална изпразненост и т.н. Стресираният човек все още пази надеждата, че нещата ще се уравновесят и всичко ще е ок когато си почине, прегорелият обаче не вижда каквато и да е надежда за положително развитие на ситуацията. Стресът засяга физически, бърнаутът – емоционално. Стресът изчерпва енергията, бърнаутът – мотивацията и надеждата. Стресът може да ви убие, бърнаутът ще направи животът ви ад.

Из писмата:

Здравейте Ирина,

Аз съм на 51 години. Имам съпруг и две прекрасни големи деца – средностатистическо семейство. От 1 месец съм на кръстопът – осъзнавам всичко, което ми се е случило и не мога да го приема. На кратко – преди 3 години започна връзката ми с мъж, в когото се влюбих и бях готова да направя всичко за него. ни бяха взаимно, но и двамата знаехме, че връзката ни няма да продължи вечно Чувствата и в един момент ще трябва да се разделим. Опитвахме се на няколко пъти да спрем да се виждаме, но не успявахме окончателно да се разделим и всичко започваше отначало.

И този път е така – не сме се виждали и чували от един месец, а той ми липсва. Лошото за мен е, че живеем на близо и имам много общи спомени. Искам само да се чуваме, а не да се виждаме. Не искам да се обадя аз първа, а много тежко преживявам раздялата. Съпруга ми е чудесен, но си има собствен живот, в които аз присъствам само по навик. Децата са големи и аз останах сама.

Ще се радвам да получа съвет от твоя страна.

Г., Радомир

В писмото ви има един парадокс – коя е самотата, от която бягате при положение, че имате “ чудесно средностатистическо семейство”? Това, че децата Ви са пораснали не означава, че са спрели да Ви обичат, да бъдат Ваши деца и не Ви освобождава от отговорността да сте родител. Нима дo сега децата Ви са ви кара ли да се чувствате “несамотна” само поради факт, че са зависили от Вас и тяхната самостоятелност Ви кара да се чувствате самотна? Би трябвало именно това да ви кара да се чувствате по оградена от хора от всякога.

Не ми става ясно защо “чудесният” Ви съпруг има отделен живот и как се е случило така, че Вие не сте част от него. И ако това е така и е от много време на какво основание сте все още заедно. Смятате ли, че потенциалът на семейството Ви е изчерпан до толкова, че с лека ръка да отхвърлите съпруга си като фактор.

Решението да забегнете с друг мъж е изцяло Ваше и трябва да сте в състояние да поемете отговорността си за него. Трябва да сте наясно обаче, че носите отговорност както за себе си, така и за “средностатистическото” си семейство и новия човек в живота Ви.

Какво е това, което Ви кара да искате да чуете някого и да не му звъните? Тези садомазохистични взаимоотношение натоварват както Вас така и партньора Ви.

Прекрасно е, че искате да поддържате взаимоотношенията си с този човек, но една двойка се изгражда от двама човека и не е зле да информирате втория за решенията и намеренията си. В противен случай можете да продължите да фантазирате и да се самоизмъчвате, но не очаквайте нищо от него.

Решете кое е важно за Вас и го направете без да се колебаете – пред себе си имате много възможности и всички те идват не за да Ви объркват и подтискат, а за да се чувствате по-добре.


Leave a Reply