Жълтите листа в главатa

[Total: 0    Average: 0/5]

Дълго време борих мисълта, че наред с всички неизправности на настроенията, не може и есента да им оказва влияние. Уви и това е една тъжа истина, за която ще се наложи да се мислят илачи.

Есенната депресия, както са я кръстили чиклет-списанията, е оня период на адаптация на организма към свинския сезон, който те кара да се чувстваш като дебел парцал, който не стига, че е мръсен, ами е грозен и безполезен…и смърди.

Естествено, както може да се предположи и без образование в сферата, жените са по-податливи на есенния спад на тонуса и за да е по-неприятна картинката, този спад може да продължи до началото на пролетта, когато напъплят пролетната умора и пролетната депресия.

За по-правдоподобно звучене ще използвам съществуващия термин в науката за есенната депресия – сезонното афективно разстройство (САР). Това е спад на психоемоционалната динамика, които е изцяло свързан с промяната на сезоните (основно преходните сезони – есен, пролет и по-конкретно есента).

Симптомите й не са по-различни от тези на стандартните депресивни състояние, но пък е по-лесна за борене.

Защо така?

Една от основните причини за есенната дупка е скъсяването на светлата част от деня и липсата да достатъчно светлина. Тази теория не е патент на Фройд или Юнг, познат е доста преди това и слава Богу, защото ако беше за така фигурата на бащата пак щеше да е посочена с пръст. И тъй, тази зависимост е отдавна позната на хората. Още в средновековните исландски саги се е употребявал термин, дословно означаващ “тежко настроение на кратките дни”. При сезонната депресия, свързана с кратък ден и дълга нощ, главният мозък не успява да изработи достатъчно количество мелатонин (хормон регулира биологическите ритми на организма и влияе на eмоциите). Светлинните импулси чрез ретината на очите стигат до пинеалната жлеза и в резултат на това се повлияват ензимите, които участват в продукцията на мелатонин. Тъмнината стимулира синтеза му. Динамиката на производството на мелатонин се определя от цикличната смяна на ден и нощ в рамките на денонощието.

Какво сега?

И след като липсата на светлина очевидно е голям недостатък, логично следва да заключим, че есенната депресия сравнително лесно би могла да се повлияе от лечение със светлина. И това всъщност е така.
Лечебни свойства обаче има само ярката светлина с интензивност повече от 2000 лукса. Такава е интензивността на осветеност на улицата в обикновен облачен ден. За сравнение: интензивността на слънчевата светлина е 100 000 лукса, при ясно небе през деня осветеността надвишава 10 000 лукса, а обичайната осветеност в помещенията като правило не надвишава няколкостотин лукса. Много често осветеността в помещенията вечер не е по-висока от 100 лукса.
Светолечението на есенната депресия става с помощта на лампи с пълен спектър на действие, т.е. имитиращи слънчевия спектър.
Хубаво лекарство са и добре познатите ни илачи като пресните плодове, намаляването на мазнините, повечето сън. Много движение, разходки из парка (едно време, някъде към първи-втори клас, имаше приятната практика да се събират жълти листа из градинките; колко хубаво).

В никакъв случай не е препоръчително да се взимат приспивателни, успокоителни и други подобни – нямат да помогнат на объркания организъм да се справи с прехода.

САР около нас

Хората със сезонно афективно разстройство често се отдръпват от приятелите роднините си вместо да помолят за помощ и подкрепа. Със сигурност обаче разстройващо да видиш любим човек потопен в кофата с есенен рев и е естествено да искаме да помогнем. Много важно е обаче да се има предвид, че нежелана помощ и критика нямат да помогнат на вашия есенен тъжнъо, може дори да влошат нещата. Опитайте се да го оставите да прави сам своите избори и уважавайте необходимостта му от уединение, но му покажете, че любовта и подкрепата няма да го оставят дори когато се е изолирал и си тъгува. Когато той е готов да говори за проблема и е разбрал че го налегнала есенната тъга му предложете помощ, да намерите терапевт или просто да говорят за своята тъга (малко е досадно, но минава бързо ако има се оставите…все пак се прекалявайте)

 

Из писмата:

Скъпа Ирина,

Започвам направо. Преди време изневерих на партньора си. Не мога да кажа, че ми е за пръв път в живота, но определено е за пръв път в тази връзка. Тя продължава вече близо 2 години. Ужасното е, че мъжът, с който преспах е много близък наш приятел. Сигурно често се получава така. От тогава се чувствам зле, особено когато се наложи да вечеряме заедно, да ходим за риба или на кино.

Не знам от кое ми е по-гадно. Дали защото изневерих или защото не мога да спра да мисля, че искам да го направя пак. Не твърдя, че съм влюбена в другия. Няма как да стане, приятелят ми е страхотен човек, без забележки. Но онзи, другият … нещо ме привлича. Сексът е страхотен. Общо взето не мога да си намеря място, когато съм близо до него. Съвет?

В. Бургас

Има положения, случки и усещания, търсенето на обяснение за които е излишно. Едно от тези неща е любовта – кога, защо и колко се влюбваш е без абсолютно никакво значение. Когато имаш възможността да насочиш любовта си към някого и връзката ви е пълноценна няма смисъл да се буташ в дешифроване на смисъла. За ситуация, в която обектите са повече от един, е важно на първо място да си откровена и спокойна в себе си и да си сигурна, че не заплашваш да нараниш хората около себе си. И тъй като такова положение не съществува, когато си направиш влакче от връзки – бъди подготвена да нараниш, да те наранят и да останеш сама (на практика без нито един от двамата). За съжаление щом си избрала да вървиш по неверния път (във всеки смисъл на думата) нямаш възможността за проверка на чуждата реалност и ти остава само да предполагаш, което е …несъществено и нерентабилно.

Щом вече си във връзка и тя няма забележки, нормално е първоначалното привличане да поизбледнее с времето и да нейно място да се настанят други приятно усещания, които да я поддържат. Това, че се е появил човек, които разбужда желанието ти да го употребиш не означава, че непременно така трябва да се случи. Наслади му се, порадвай му се за това, което е, без да го консумираш и го остави да си ходи по пътя – така не заплашваш никого и същевременно си носиш положителни емоции на себе си и околните .

Leave a Reply