Престъпна манифактура. Манифактура за престъпници.

[Total: 0    Average: 0/5]

В България е модерно да се правят реалити формати. И българинът е човек, и той има нужда от зрелища и пасти. Качественото зрещите е това, което излиза от рамките, нормите и правилата. Затова правилата бяха пренебрегнати, когато един 14-годишен влезе във формата на едно риалити шоу и беше произведен поп-звезда. Лесно се затварят очите и се огъват рамките, когато парите шумулят. Така порочно беше заченат извъннорменият поп идол – той има псевдоним, той има професионален екип, който се грижи за него, той е по всички вестници, списания и новинарски емисии.  Знаем как е израсъл, виждали сме родителите му, показват ни как минава ежедневието му. Сърцата на тийнеджърките трептят, родителите са гордеят, всички ликуват за малкото изключение от правилата. На този 14-годишен човек му се дава шанс да протегне ръце към звездите и да се опита да ги докосне.

В едно друго риалити, един 15-годишен човек преби почти до смърт свое другарче. И  той излезе от нормата и провокира зрелище. Той също беше произведен медийна звезда. И на него измислиха псевдоним – Вальо гладиатора, и той има екип от професионалисти, които се „грижат“ за него, и той е по всички вестници и новинарски емисии. Видяхме майка му и баща му, знаем как е израсъл, с какво е играл, как минава ежедневието му. Сърцата на тийнейджърите се свиват, родителите палят свещи, всички искат линч за малкия реалити продукт, който погази правилата. Този друг 15-годишен човек беше сгънат и прибран в кашон и хвърлен в килера на живота. Той беше обявен за нефелен и му беше казано, че е изрод, който няма място сред „цивилизованите хора“, където законите се спазват.

Вальо, ти се провали на кастинга и не продължаваш напред!

Обаче много лесно е на гърба на чуждите грешки да се демонстрира висок морал. Децата в България израстват в социална изолация, в среда без правила и с ужасяващи примери пред себе си. За съжаление всеки ден поредно неадекватно решение блесва на образователно-възпитателния небосклон от страна на отговорните институции и конкретни управниците. Г-н Плевнелиев заяви скоро след официалните резултати от балотажа, че основният критерии за избор на детска градина на собствените му деца бил наличието на физическо посегателство над възпитаниците.

Г-н Плевнелиев, правата на детето се съблюдават законово в цивилизования свят от средата на 18век, а в България Държавна Агенция за Закрила на Детето се опитва да функционира от 2000г. Какъв възпитателен захват представляват лелки с тежка ръка и държавен глава, който ги поощрява и какъв е крайният продукт на такава система?

Отговорът идва от друг управник на висок пост – вътрешният министър Цветанов, който обеща полицай пред всяко школо. Училищата не са затоври, г-н министър и полицаи нямат работа там. В училищата няма престъпници, а млади хора, който заемат социалната формата на социалния съд (съдина/калъп), в който са излети. Вие какво гърненце се опитвате да изваете?

В крайна сметка излиза, че българчето го бият в детската градина, дисциплинират го полицаи в училище, не му се дават твърди граници, защото все пак за някои правилата се отменят, а тези, които криво са разбрали възпитателния процес, са виновни сами по себе си и отпадат от съзтезанието. Крушата обаче не пада по-далеч от дървото, а пък дървото не може да се сърди на плодовете си, за това, че са гнили. И когато ти си гнила круша, а аз съм гнила ябълка, не е редно ти да искаш да съм гнила круша също. Редно е да искаш ти да си здрава круша, а аз да съм здрава ябълка.

Министър Цветанов, пробвайте така – пред всяко училище полицай, във всеки затвор – учител. Да видим какви кандидати ще се явят на следващия реалити кастинг.

Leave a Reply