Д-р Джил Болти Тейлър за личното и научното прозрение след прекаран инсулт.

Д-р Джил Болти Тейлър за личното и научното прозрение след прекаран инсулт.
5 (100%) 1 vote

Мозъчните клетките не бързат да се възстановят, хората бързат.

 

Dr. Jill Bolte Taylor
Dr. Jill Bolte Taylor

Доктор Джил Болти Тейлър е невроанатoм, възпитаник на Харвард, който дълги години се занимава с изследване на мозъчната функционалност и преподавателска дейност. На 10 декември 1996г., 37-годишната д-р Тейлър претърпява рядка форма на мозъчен кръвоизлив в лявото полукълбо. В продължение на четири часа тя наблюдава как мозъкът й напълно губи способността си да обработва информация, докато накрая напълно не изгубва способността си да ходи, говори, чете, пише или да си спомни живота си.

8 години по-късно д-р Джил Тейлър е доктор на науките, невроанатом, сътрудник във факултета по медицина в Университета на Индиана, град Индианополис. Тя е национален говорител за хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард (Мозъчната банка) и консултант по невроанатомия в Института по прото- нова радиотерапия в Средния Запад. 

Има и още. През 2008г. Списание Таймс я посочва като една от 100-те най-влиятелни личности в света. Първата й ТЕД лекция има над 20 милиона гледания и става първата „вирусна“лекция (viral), а книгата й „Ударът на моето прозрение”, в която споделя личното си преживяване на инсулт, е преведена на повече от 30 езика, включително български.
“Ударът на моето прозрение” – ТЕД лекция (EN)
“Невроанатомичната трансформация на тийнейджърския мозък” – ТЕД лекция (EN)
“Ударът на моето прозрение” – книга (в превод на български)

Д-р Тейлър, възможно ли е пълното възстановяване на мозъка след неврологична травма и какво се счита за възстановяване – способността на мозъка да задържа нова информация, възстановяването на старата, загубена информация или и двете?

Когато мозъкът е травмиран и е загубена част от неговата функционалност, това е защото клетките са били наранени (или убити) и не са способни вече, като част от верига, да изпълняват нормално функциите си. Някои клетки могат да се възстановят и да намерят обратно пътя си към нормално функциониране. Друг път, други клетки изземат функциите на наранените и отново възвръщат нормалната работа на наранената част на мозъка. Понякога обаче няма възстановяване на клетъчно ниво и способността за функциониране не се възобновява.

_wsb_210x279_brain

Чии мозък разнасяте по лекции и презентации за нагледен материал?

Един от най-добрите ми приятелите почина и ми завеща мозъкът си за изследователски цели.

Какви са важните фактори за добро психично възстановяване след мозъчен удър?

Вярвам, че да бъдем благодарни за това, което не сме изгубили, много помага и вдъхва кураж на мозъчните клетки, които все още функционират. Да се ядосваме, за това, което сме изгубили, е все едно да кажем на останалите клетки, че нямат стойност за нас, а това нарушава възстановителния процес. Трябва, освен всичко, да има и желание да се обърне внимание на мозъчните клетки, да се окуражат и да се уважава необходимостта им от сън. Възстановяването трябва да е балансирано със здрав сън, за да може клетките да започнат да изпълняват функциите си.

Какво е правилното отношение към човек, който е претърпял неврлогична травма и част от функциите, с които ние сме свикнали да го разпознаваме, изчезнат, дори и за кратко?

Винаги е важно да сме окуражаващи. Ранените хора са точно това – ранени, независимо от органа, който е пострадал. И ако ги третираме като глупави, тогава ние ме глупавите.

Клетките не бързат да се възстановят, хората бързат.

Отнема време една травма да бъда преодоляна и отока да се разнесе. Тогава се случва възстанояването.

И отново – трябва да имаме предвид какво се случва на клетъчно ниво.

Реакцията Ви по време на собственият ви мозъчен кръвоизлив изглежда напълно лишена от страх. Имаше ли момент, в които се изплашихте и ако не – как си обяснявате тази липса на страх?
Аз бях любопитна вместо изплашенa. Занимавах се с изследване на мозъка дълги години преди това и през този филтър преживяването беше изумително.

Как обяснявате тогава страха от инсулт при хора, които никога не са имали досег с това? Това е един от най-честите страхове при хора с панически пристъпи например.
Разбира се, ужасяващо е да си помислиш, че може да изгубиш мозъчни клетки, тъй като много от нас свързват съществуването и индивидуалността си с това, което мислим и правим.

Какво ниво на съзнателност запазват хората с такъв вид мозъчно увреждане?
Всеки мозък е различен и това остава нещо, което не можем да предскажем. Някои хора остават в съзнание по време на кръвоизлива, други губят съзнание. Всичко зависи от това, къде е травмата и по какъв начин човекът е устроен.

Какъв вид съзнание запазва човек, в зависи от мозъчното полукълбо, което е засегнато (в интервю с Опра Уинфри казвате, че ако кръвоизливът се беше случил в дясното Ви полукълбо, щяхте да сте само его и никаква интуиция)?
Двете полукълба организират информацията по различен начин.

Дясното полукълбо вижда голямата картина, колективното цяло, енергията на всичко като взаимосвързана и взаимозависима. Травма в това полукълбо ще окаже влияние на точно тази обща картина на това кои сме и как взаимодействаме с останалите хора (като част от човечеството) и живота като цяло, тъй като ние сме във връзка с енергията около нас и имаме осъзнаване за принадлежността си към потока на тази енергия.

Лявото полукълбо се грижи да поставяме граници и да сме отделни индивиди, отделени от цялото – с изборът си на неща, които харесваме или не харесваме, усещането за правилно и неправилно, добро и лошо – имаме его и тези, които имат същите разбирания като нас, ни карат да се чувстваме по-сигурни, от тези, които са с различни виждания.

Ако клетките в едното полукълбо се изключат, клетките в другото, които са здрави и силни, стават доминантни и човек напълно предсказуемо ще започне да изразява съответните характеристики.

Все по-голям набор от изследвания показват, че медитацията е полезна за мозъка и цялостното здравословно състояние. Какво мислите за това?
Медитацията позволява на мозъка да премине от нормалната стресова верига на функциониране (лявата) към тази, която е спокойна и склонна към изследване – дясната. Мисля, че генерално е добре за мозъчните клетки да имат възможността да бъдат стимулирани по различен начин (от този, на който са свикнали).

Във връзка с това, би ли било вярно да се каже, че човек има много по-голям капацитет да се само-регулира и само-лекува, както и да има много по-голям контрол над функциите си, без да знаем за това?
ДА.

Малко в страни от темата – има ли неврологична разлика между левичарите и десничарите?
НЕ. С коя ръка пише човек няма общо с церебралната доминантност. Мозъкът на повечето левичари е организирам по същият начин както на тези, които пишат с дясната ръка.

Какво Ви коства да се възстановите и през какви фази на възстановяване минахте?
Няма фази. Има вериги и клетки, които трябва да оздравеят.

"Ударът на моето прозрение", Д-р Джил Болт Скот
“Ударът на моето прозрение”, Д-р Джил Болти Скот

Как се промени вашата индивидуалност? Различен човек ли сте от този, които помните, че сте били преди инцидента ?
Човекът, които бях преди инсулта, умря там и тогава и ние изстрадахме нейната смърт. Това позволи на новите клетки да поддържат новата Аз, с нови интереси и нов идеи.

Помните ли конкретен момент, в които започнахте да се чувствате по-добре?
Моментът, в който се събудих след удара – бях жива и това беше стъпка към това, да не съм мъртва.

Кое полукълбо избирате – лявото или дясното?
Избирам живеене с целия мозък. За това имаме две полукълба.

Leave a Reply