Многото в мен* – шизофрения

[Total: 0    Average: 0/5]

Когато говорим за “многото в мен” нямам предвид оргия. Става дума за шизофрения.

Тази очарователна със своята неясност диагноза и толкова благодатна за вербална гавра и обиди. Много от хората, които преминават през депресивен период страдат от мисълта, че губят разсъдъка си и тъй като шизофренията е най-експлоатирания термин, се самодиагностицират като кандидат-шизофреници. Както се казва – успех! Не става толкова лесно обаче.

Шизофренията е едно от най-увреждащите и мъчителни разстройства. Също както ракът е свързан с различни заболявания, множество изследвания за сега сочат, че шизофренията е по-скоро група от заболявания, отколкото една болест. Обикновено шизофренията започва в късната младежка възраст или ранната зрялост. Изследователите откриват генетична връзка при отключването на шизофрения. Дете, което има един родител с шизофрения, има 10% по-голям вероятност да отключи шизофрения, докато при деца със здрави родители този риск е 1%. Интересно е, че отново един е процентът на шизофрениците от населението на всяка държава и също така 1% е вероятността за отлючване на шизофрения по жизненно на всеки един от нас.

До сега изследванията на шизофренно болни са показали неспецифични нарушения, както в мозъчната структура, така и в биохимичната активност. Изследователите също така са склонни да се съгласят, че влиянието на обкръжението също има участие при развитието на шизофрения. Но отключването на шизофрения със сигурност не е прелом за една нощ. Преди време, при посещението ми в една оздравителна психиатрична клиника, завеждащата острото отделение ми разказа случай за жена със 3 висши образования, получени във Франция, която отключва шизофрения на 72 годишна възраст. Никога не знаеш кога ще те издебне.

*Мит

Шизофрения (думата естествено е гръцка) означава „разделено съзнание“, но въпреки етимологията на името, шизофренията и раздвоение на личността не е едно и също, въпреки че това е широко разпространено схващане. Шизофренията е психично заболяване с многобройни прояви – бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и пр., които водят до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста.

Най-често срещаната по статистически данни е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. И въпреки, че хората със шизофрения често са представяни като насилници по телевизия и радио, това всъщност е рядко срещано.

Симптоми

„Психотичните“ или „позитивните“ от гледна точка на шизофренията симптоми включват налудности (странни мисли, които нямат своето основание в реалността и не подлежат на корекция с рационални аргументи); халюцинации (чуване на гласове, виждане на несъществуващи неща, преживяване на усещания като изгаряне, които нямат източник); разпокъсано мислене (фрагментирано, без вътрешни връзки, понякога налудно говорене). Други, „негативни“ симптоми, включват социално оттегляне, силно изразена апатия, намалена мотивация, притъпена емоционална експресия. Активни симптоми на болестта (като психотичен епизод) за най-малко две седмици + други симптоми от поне 6 месеца.

Важно е да се разбере обаче, че наличието само на един симптом или неговото краткотрайно съществуване не е достатъчно за диагнозата шизофрения. Такава диагноза може да се постави само от лекар-специалист. Най-малкото защото тези картини не са характерни само за шизофренията. Лекарят трябва да отдиференцира шизофренията от други психични разстройства.

Лечение

Хора със шизофрения често се нуждаят от медикаменти за контролиране на най-притесняващите симптоми на болестта. Антипсихотичните медикаменти помагат за достигане на биохимичния баланс до нивото на нормалното. Най-често се използват медикаменти, известни като невролептици. През последните 10-15 години в лечебната практика се използват нови невролептици, наречени атипични антипсихотици. С тях се повлияват по-голяма част от симптомите, а страничните нежелани ефекти са по-малко. Лечението с тези средства може да се провежда само и единствено от лекар-специалист.

Независимо от тежката картина в редица от случаите може да се очаква поне частичен благоприятен ефект от прилаганото лечение. Част от болните могат да оздравеят напълно, без да се повтарят психотичните епизоди.

Възстановяване

След като тези симптоми се поставят под контрол, психотерапията и групите за взаимопомощ могат да помогнат на хората със шизофрения да научат как да подобрят социалните си умения, да се справят със стреса, да разпознават ранните предупредителни сигнали на идващ епизод, да удължат периодите на ремисия. Също така групите за подкрепа на членовете на семействата и семейната терапия могат да дадат на членовете на тези семейства по-добро разбиране за болестта и да им помогне да изразяват повече състрадание и да оказват повече подкрепа, които играят съществена роля в процеса на възстановяване. Добрата новина е, че повечето от хората със шизофрения могат да работят, да живеят самостоятелно в общността или с техните близки и да се радват на приятели, ако получават подходящо лечение. Лечението на шизофренията, според някои изследвания, може да е успешно при 60% от случаите.

 Из писмата:

Скъпа Ирина,

Моля те за помощ, тъй като сама явно не мога да се справя с този проблем! Мисля, че нещо ми има. Имам сериозна връзка от 4 години. Още от преди това съм тайно влюбена в друг, а наскоро се намеси и трети човек, когото виждам всеки ден в университета. Сърцето ми се пръска при всяка среща и с тримата. Но аз съм вече на 26 години, би трябвало да имам по-сериозен поглед на нещата, да мисля за семейство и отговорности. Притесняваме също, че редувам сексуалните си фантазии и с тримата и съм в нещо като в задънена улица. Трябва ли да посетя лекар? Ще угасне ли това противно чувство, че не съм жена само за един мъж?

В. Благоевград

Тъй като обещах да представям нещата по-скапани от колкото са всъщност ще направим така:

Ти си на 26 – лигава си и не си способна да вземеш решения самостоятелно. Булимичната ти характерова структура и болните ти поведенчески модели не ти позволяват да стъпиш здраво земята и да вземеш прагматично решение, за това невротично искаш да имаш всичко. Тъй като имаш усещането, че не подлежиш на санкции относно фриволното си поведение и нямаш здрав самокритизъм твърде вероятно е след време да развиеш афективно разстройство, но болното ти его няма да ти позволи да се обърнеш към специалист, за това ще задълбочиш и ще свършиш с множество психични увреждания в някоя клиника. Тъй като роднините ти така или иначе са свикнали да те обгрижват, ще претърпят сериозни кризи покрай твоето психично разхлабване, ти ще си виновна и за техния психологически крах, само защото не си била да си избереш гадженце, с което да се позабавляваш и си си въобразявала, че всичко, което лети се яде.

Шегувам се. Не е вярно.

Това, че не можеш да се спреш на партнъор не е проблем – даже е супер. Чудесно е да си влюбен. Имай предвид обаче, че колкото повече фантазираш и не действаш, толкова по-силно и неоснователно ще става влечението. Започни да разплитах кълбото от някъде – просто избери един и когато изживееш емоцията си с него мисли за останалите.

Leave a Reply