Ужас в картинки

Ужас в картинки
Rate this post

Цветните пастелчета можели кажи-речи да ти спасят живота. Или поне косвено имат пръст в цялата работа около спасяването. Ако ги приемате перорално или кашон със 180 килограма пастелчета се стоварят отгоре ви, може да има и обратния ефект, но като част от арт – терапевтичен процес пастелчетата са съществена част от процеса на оздравяване.

Бои за рисуване, маркери, тебешир, глина са само част от материалите за арт-терапията. Тя съчетава традиционни психотерапевтични теории и техники за дешифроване на психологическите аспекти на креативния процес, особено емоционалните изяви чрез различните материали.
Като начин за поддържане и подобряване на менталното здраве арт-терапията е широко разпространена в оздравителни институции. Тя може да бъде намерена и в не клинични заведения като средство за развитие на личните качества, арт стимул иподобряване на цялостния комфорт., прилага се както на деца, така и на подрастващи и възрасни хора и оказва влияние при индивидуална работа, работа в двойка и групова терапия.
Според американската асоциация по арт терапия (АП), този вид гиржа е както оздравителна така и вдъхновяваща, и окуражителна.
Арт терапевтите използват креативния процес и проблемните ситуации, които излизат на повърхността по време на терапия, за да помогнат на клиентите си да бъдат по-реално самокритични, проникновени, да се справят със стреса и да преминават по-лесно травматични случки, повишава когнитивната си способност, да подобрят отношенията си с близките около тях хора и да се наслаждават на жизнеутвърждаващият процес на създаването.
Терапевтът
Арт-терапевтите имат добро разбиране за същността на художествения процес, подплатено със солидни познания в областта на терапевтичната практика и работят както с групи, така и с индивиди в различни условия – било то институционално или в контекста на общността – като например: психиатрични заведения, помощни училища, детски и фамилни центрове, центрове за палиативни грижи, затвори и т.н. Работата на арт-терапевта е понякога истинско предизвикателство; тя изисква умение и чувствителност и, следователно, онези, които биха искали да се реализират в областта на арт терапията трябва да бъдат зрели и гъвкави хора.
Връзката между терапевта и клиента е от ключово значение; и все пак арт терапията се различава от другите психологически терапии в това, че тя е тристранен процес между клиента, терапевта и изображението или артефакта. Така тя предоставя възможност за изразяване и общуване и би могла да бъде особено полезна за хора, които се затрудняват да изразяват своите мисли и чувства вербално. Именно това й качество я прави особено приложима и ефикасна при деца, които все още не са наясно с изразяването на собствените си чувства с думи.

Из писмата:

Здравей, Скъпа ми Ирина,

Моля те за съвет, тъй като сама не мога да се справя. Искам да разбера дали ми има нещо, понеже съм влюбена в братовчед ми. Запознахме се преди месец и разбрах, че ми е втори братовчед, но не кръвен. Казва се Димитър запознахме се на сватбата на първия ми братовчед (той също не ми е кръвен), която беше на 29.ІX.2007г. тази дата няма да я забравя! След всичките танци и цялото тържество си разменихме телефоните номера, тогава той каза, че ще ме потърси, така и стана обади ми се след няколко дни, да се видим на спокойствие и опознаем по-добре. Не знам дали ще получа отговор на моя въпрос, тъй като сама не мога да си обясня. Единственото нещо, което ме мъчи е че сме братовчеди, а това което ме успокоява, че не сме кръвни роднини. Другият проблем е, че вече нямам връзка с него, защото май си е сменил номера, и не мога да разбера как бих могла да се срещнем. Не мога да чакам да се срещнем на някоя улица. Не е ли така. Сега е моето време аз да го потърся. Струва ли си?

К., Разград

На въпросът ти, дали ти има нещо, се чудя дали пък ти имаш някаква предварителна диагноза, която ти се върти в главата? До колкото разбирам, ти не си знаела, че момчето ти е братовчед, а и не те привлича фактът, че е именно такъв. Всичко изглежда нормално до момента. Явно в процес на писане на писмото сама си достигнала до извода, че можеш да преодолееш притеснението си от това, че сте братовчеди и все пак искаш да се видите.
Но да разбирам ли, че си чакала твоето време и това е някаква извратена романтично-роднинска игра, в която ти се правиш на недостъпната братовчедка и след като на момчето му е минало желанието да те увещава да се видите, ти си преценила, че сега е твой ред да го “нападнеш”?
И последно:” Струва ли си?” – ами доколкото може да си струва да се тормозиш за мъж, когото не познаваш така или иначе, а той от горе на всичко ти е и братовчед – не, не си струва и е не е редно, въпреки че закона позволява брак между втори братовчеди, а в ромските съсловия това пък изобщо не е пречка – подозирам дори, че се възприема като плюс.
Този казус не от сферата на психологическите загадки, за това ще се придържам към стила на чиклет-списанията – момиче, има толкова риба в морето – не посягай на роднини! Можеш просто да се гордееш от факта, че имаш як братовчед.

Leave a Reply