Имало едно време едни отегчени тийнейджъри. Те правели нищо по цял ден, знаели повече от учителите си или пък били много по-глупави от връстниците си, за да принадлежат на класа, в които са. Пушели марихуана от отегчение и доказвали на света колко яки и безстрашни са пред всеобщата апатия и собственото си безсмислено ежедневие. Безнаказано налагали своеволието да са некомуникативни и неадекватни с малките си зачервени очи и тъпото си чувство за хумор.
След тъжните факти, отегчените детски очи и лошата образователна система неизбежно се протягала всевисшата ръка на марихуаната, алкохола, психотропните, опиатите, амфетамините и пр. и забърквала порочна въртележка.
Тази приказка покрива половината реалност.
Другата част от приказката е тази, която праща експериментиралото дете в заблудата, че е поело по погрешния път и не му остава нищо друго освен да си продруса живота и скандализираното общество, което неизбежно лепва анатема на нагазилия в лошата приказка.
И тъй…
Марихуана. Тя е много актуално средство за забавление. Напоследък особено сред 12-13 годишните. Проблемът с марихуаната е същият, който се появява при всички зависимости – не е опасен ефекта на марихуаната, опасана е превишаването на медицински допустимото, психологическото закачане и промените, които настъпват след дълга употреба. Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол.
Въздействието се появява до няколко минути и трае няколко часа (1-2-3). Това е доста индивидуално. В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, прави го склонен към търсене на удоволствия. При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози може да се стигне до паника и халюцинации.
Този вид дрога причинява умерена психическа зависимост. Физическа зависимост не се проявява. Съществува обаче известен толеранс към марихуаната, тоест количеството е пропорционално на ефектът.
Опитът
Несъмнено за всеки родител е шокиращо и плашещо да разбере, че детето му е пробвало или употребява някакво забранено психоактивно вещество. Не трябва обаче да позволявате паниката и незнанието да ви водят. Със сигурност няма сила, която да спре тийнейджърите да опитват нови неща (не само “дроги”), защото именно това е начинът, по който те изследват света и се учат. Пубертетът в крайна сметка не е заболяване. Всички сме минали оттам, като на “млади години” сме правили неща, които сега ни се струват смешни и лишени от смисъл, глупави или дори нередни. Но именно тези неща са ни дали опита, който ни прави възрастни и зрели хора
Така че най-доброто, което можем да направим, е да им дадем честна и обективна информация, въз основа на която, те да градят бъдещите си решения и колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-добре за тях.
Сега какво
Ако вашият тийнейджър пуши – спокойно. Това не означава, че той е наркоман, който скоро ще бъде тръшнат от тежка болест или ще си съсипе живота, гонейки тревата.
Информирайте се. За да можете да говорите аргументирано, прочетете повече информация по въпроса. Не вярвайте на слухове и митовете за дрогите. Не се страхувайте да питате за нещата, които не разбирате, защото е лошо човек да си мисли, че знае повече от другите, пък били те и 16-годишни. Вярвайте и подкрепяйте. Винаги. Пубертетът е сложен период и без дрогите и няма нужда да се усложнява с недоверие и скандали. Не е страшно, ако детето е пробвало това или онова, по-лошо е ако почувства, че е загубило доверието и любовта на близките си.
Давайте пример. Ако пушите цигари – спрете ги. Децата не вярват на изказвания от типа “аз може да пуша, защото съм голям, но за теб е вредно, защото си малък“. На 14 човек не си мисли дали ще е добре със здравето, когато стане на 40; така че този аргумент не е особено силен.
Из писмата:
Здравейте Ирина,
Реших да ви пиша с молба за съвет. Ситуацията, в която се намирам не е страшна или притеснителна, но не знам как да постъпя. Запознах се скоро с едно момче в един нощен клуб. Загледахме се един-друг и беше ясно, че взаимно се харесваме, но никой не направи нищо. Искам да знам ще стане ли нещо между нас.
Р. Пловдив
Здравей,
Твоят мейл ми даде една приятелка и ме посъветва непременно да ти пиша. Преди време излизах с едно момче, но спряхме да се го правим под претекст, че той не иска сериозна връзка, а аз съм много сериозна в намеренията си. Ще се съберем ли отново?
К. ,Варна
Публикуваме и двете писма, защото в общи линии изискват идентичен подход. Въпросите “Ще се съберем ли” и “Ще бъдем ли заедно” определено не са от моята компетенция, склонна съм да ви посъветвам с така формулиран проблем да се обърнете към хората, занимаващи се с окултни науки и астрология или нещо в тази насока. Това, което е в границите на възможностите ми е да ви кажа – вероятността да се съберете отново или за първи път е относителна.
Ако имате влечение към някого няма как да бъдете заедно, ако не се задвижите към него. Разменените погледи са чудесно начало, просто следващият път го заговорете – това винаги помага.
Що се отнася до повторното събиране – няма дилема в ситуацията. Вашият партнъор не иска на този етап от живота си сериозни взаимоотношения и го е заявил ясно и категорично. Нямате друг избор, освен да приемете неговото решение. От тук на сетне имате пълната свобода на действие – дали ще останете заедно с ясното съзнание, че връзката ви е …несериозна и ще чакате момента, в които той ще пожелае да е сериозен или ще се разделите и ще намерите мъж, който да ви даде вниманието и отдадеността, която заслужавате и от която имате нужда. Изборът е ваш.