Изкривени

Изкривени
Rate this post

(…) Еди-кой-си се огледа напрегнато. Не предполагаше, че може да  го връхлети точно сега тъпата паническа атака. К’во става, хамстер? (аналогията идва от там, че като стиснеш хамстера малко по-силно, той се изцъкля почти противоестествено). Това долетя от някъде до дясното му ухо и той се обърна, да види кой се опитва да му говори. Приятелката му! Точно така, точно така – те са в киното! Някакъв филм гледат! Дееба проклетата трева, мисли си Еди-кой-си и се оптива да успокои дишането си. Той още не знае, че „проклетата трева“ няма нищо общо. Или ако има, то е косвено и не чак толкова важно. Или пък и да е важно, той няма какво да направи –  така или иначе ще продължи да си я пуши.

Еди-кой-си и женската му компания правят опити да намекнат един на друг, че много им се иска да се изконсумират, но някак си все не успяват да предадат или разчетат тези импулси. Тя е самотна, въпреки че не може да диша в тълпата от познати около себе си. На него пък, не че толкова много му се чука, ама му се иска да си намери жена, на която да мрънка и която да изглежда добре за пред приятелите му. Нали отдавна вече се е вкискнал и сам не може да се оправи, мисли си, че ако се залепи за нещо лъчезарно и с големи гърди, всичко ще си дойде по местата. До такива изводи стигат хората, когато започнат да мислят глупаво.

Двамата еди-кои-си не знаят какво им липсва. Предолагат, че е свързано с ловуването на сърца и емоции, но понеже това вече не се практикува, те са забравили за него. Отгоре на всичко се познават от 4 (четири) години, от толкова и работят заедно и понеже вече са изписали и най-интимните подробности от биографиите си я в Туитър, я в Скайп, сега като че ли няма каква да си кажат. А не смеят и да си признаят, че току що излезли за първи път заедно, вече се отегчават един от друг.

Еди- кой-си и паническото му разстройство вече толкова са се сближили, че той не може да си представи да обръща внимние на някого повече, от колкото на сърцебиенето и изтръпналите си ръце. Когато му се наложи, той избира да се спаси от несъществуващия си инфаркт и да заебе тазвечершната дамата на сърцето му. За това отдавна и не опитва нови неща. Зарязал е дори старите и дори не кара семейния Пасат вече – от шубе, че ще вземе да му стане нещо. Това, което го прави още по-тъжен е, че той всъщност е умен, пък отгоре на това и романтичен. Скапаняк, мисли сам той за себе си. Цялото му усещане за мъжественост е отишло по дяволите. Той много добре знае, че мускули и голяма кола няма, няма и да има. Много добре знае и как да се сдобие с тях, но не иска, а и не умее онези поведения, които ще му донесат тези облаги. Пуши си тревата, надява се да не го обземе паниката на някое неподходящо място и за да покаже все пак характер, е обявил пред света, че нищо не го интересува и е непукист. За нихилизма си  пък обвинява както държавата, така и родителите си, които нямаха възможност да го изпратят да учи в Германия.

Сега и тази девойчица до него. За чии изобщо се занимава с нея, като и тя е като всички останали – ще го сдъвче и после ще го изплюе, за да напълни устата си със спермата на някой дебеловрат 50-годишен скапаняк.

След всичката пот, която изкара тялото му в опити, да не се побърка от страх в киното и последвалите разсъждения на тема, колко непрокопсан и обречен е, Еди-кой-си се сдуха и изгуби желание да си говори с девойчето до него. Нали все пак знаеше вече как ще протече връзката, раздялата и преодоляването на щетите около катастрофиралото си  сърце. Беше я  намразил вече, за това, което щеше да му причини и реши, че е по-добре просто да я зареже и да отиде да се напуши.

– Заеби, не ми се занимава със селски пръчки, братле.

Това ще каже малко по-късно на същия такъв като него, след като той пък го попита как е минало. Ще си мисли, че звучи много, ама много як и непоклатим. После ще се хили като идиот пред компютъния монитор с поердната нашумяла игра и ще се прибере да спи. Сам. Приспал усещанията си с трева/бира/бири и виртуална иреалност.

Еди-коя-си придърпа дънките си нагоре, за да захлупи с тях нагънатия си корем и сбърчи вежди пред лицето на Еди-кой си. К’во ме зяпаш?! След зимния период човек още не е влязъл в най-добрата си форма. Пффф… Колко унизително!, мисли си момичето и казва решително:

– К’во става, хамстер?

А монологът в главата й продължава да тече – Ето го поредния малоумник. Сега се чуди защо изобщо е излязъл с мен, при положение, че неговите мега-скини-мини-тайни*-майни приятелки-друсалки можеха да му предложат супер фън изживяване, вкючващо свирка и екстази.

Еди-коя-си има същия проблем като мъжката си компания в киното – много акъл, малко самочувстие и (това вече не важи за него) големи цици  (големите цици са преимущество само при наличието на много самочувствие и отсъствието на всякаква мисъл). Тя също непоклатимо е легнала на стереотипите, с които боравят масата от хора и предпочита да мисли за потенциалния си любовник като за вече изгубена кауза. Вече й е “ясно” колко отегчен е той с нея и как изобщо не го свърта там. “Ясно” й е колко много му се иска да я изчука и да отиде да си попуши и да се занимава с други неща, които не включват шкембето й или неспособността й да се набута в някой малък чифт дънки с ниска талия и кецове за 200 лева. Ще й се да си поговори с него за неща, които я интересуват – за фотография**, за  книгии или за това, колко са смешни хората понякога, но я спира някаква скапана автоцензура – оня тъп гласец в главата, който пищи – не говори глупости, това е тъпо, той кой-знае какво ще си помисли.

 

To be…ор нот ту би


* тайни – иде от tiny , като мънички, не като  скришни. А ‘майни’ не е свързано с Пловдив, а с римата.

**По времето, когато писах този текст, все още не всички имаха аналогови фотоапарати и разбираха от проявяване на снимки и прилежащите химикали 😉

 

Leave a Reply