Смяната на социалния статус, загубата на близък човек, промяна на местожителството и пр. случки, които идват, за да развалят спокойното потръчкване из коловозите на рутината, са мъчителни и често могат да пратят живота ти по дяволите. Изживявания от подобен характер се отразяват различно на всеки човек в зависимост от способността за адаптация. Реакцията на организма в такива моменти се нарича Синдром на адаптация (СА) и … Continue reading Разстройството на адаптивната мимикрия

Дълго време борих мисълта, че наред с всички неизправности на настроенията, не може и есента да им оказва влияние. Уви и това е една тъжа истина, за която ще се наложи да се мислят илачи. Есенната депресия, както са я кръстили чиклет-списанията, е оня период на адаптация на организма към свинския сезон, който те кара да се чувстваш като дебел парцал, който не стига, че … Continue reading Жълтите листа в главатa

Напоследък е много модерно да се говори за “професионалното изпепеляване” (бърн аут, още burn out). А то ще рече – когато си неспособен да свършиш това, което по презумпция би трябвало да ти носи удоволствие (защото работиш това, за което си мечтал цял живот), мързи те, колегите те дразнят, ставаш циничен, креативността ти е отишла по дяволите и нямаш желания да я възстановиш, раздразнителен си, … Continue reading Професионално изпепеляване

Чувството на страх сигурно е една от първите емоции, с които се сблъскваме – мечки, Торбалани, Баби Яги, извънземни и цигани с торби, крадящи децата, които не си изяждат супата. Ужас! Когато си на 5 това ти се струва  съвсем редно (има нещо сбъркано обаче в това да говориш глупости на едно 5 годишно дете, на което не му се яде, но това е въпрос … Continue reading Ирационалният страх. Мечка под кревата

“Така, маменце, не е хубаво да правиш! Нищо, че имаш пиронче в крачето, не дей да плачеш, че хората гледат!!” и детенцето вече никога не посмява да заплаче, защото хората го гледали. Какво като го боли, нали може да си помисли някой нещо. После му става трудно да изразява и други спонтанни емоции, защото мама едно време му каза, че някой може да си помисли, … Continue reading Моралният кодекс. Кой ни пречи най-добре?

  Всеки от време на време потъва в малки локвички с лайна и после стандартно излиза от тях, отръсква се и продължава пътя си за там, за където е тръгнал. Има обаче и едни други лайняни басейни, от които излизането е малко по-трудно. Това хората на медицинските науки са нарекли “клинична депресия”. Тя е толкова пъстра и разнообразна в проявите си, че често достигането до диагнозата … Continue reading Патологичната тъга

Голата истина  Те са почти симпатични в своята тиха лудост на голотията и също са много често срещано явление по паркове и градинки. Обикновено са опаковани в шлифер и притичват между храстите. Болезнено драматичен е моментът, в които няма кой да ги види, но когато се появи зрител на хоризонта, шоуто започва. Шлиферът се разтваря, пенисът се показва, ръката започва да се движи енергично и … Continue reading Ловци на страх в шлифер

Една от основните причини за потискане на женската сексуалност и респективно водеща до аноргазмия е строгото и репресивно възпитание, характерно за времето на социализма. За това разказва сексологът Румен Бостанджиев.  Соц-възпитанието на представителите на нежния пол не само създава от ранна възраст чувство за срам и вина по отношение на всичко, свързано със секса, но успоредно с това системно формира ниска самооценка, липса на увереност … Continue reading Желязната завеса над женския оргазъм

Илиана Иванова Атанасова е на 26 години, родом е от Каварна, завършила е художествената академия и е оставила зад гърба си заболяване, което отнема живота на стотици момичета годишно – анорексия. Днес тя се занимава с живопис. Творбите й красят кориците на книги и учебици, сред които и тези на “Неорайхиански теории” на професор доктор Валдо Берноскони.  “Спомените ми са като от минал живот, толкова … Continue reading “Искаш да те харесат, а не знаеш, че могат да те обичат”