Имало едно време едни отегчени тийнейджъри. Те правели нищо по цял ден, знаели повече от учителите си или пък били много по-глупави от връстниците си, за да принадлежат на класа, в които са. Пушели марихуана от отегчение и доказвали на света колко яки и безстрашни са пред всеобщата апатия и собственото си безсмислено ежедневие. Безнаказано налагали своеволието да са некомуникативни и неадекватни с малките си … Continue reading Запушена глава, зелени дробове

Цветните пастелчета можели кажи-речи да ти спасят живота. Или поне косвено имат пръст в цялата работа около спасяването. Ако ги приемате перорално или кашон със 180 килограма пастелчета се стоварят отгоре ви, може да има и обратния ефект, но като част от арт – терапевтичен процес пастелчетата са съществена част от процеса на оздравяване. Бои за рисуване, маркери, тебешир, глина са само част от материалите … Continue reading Ужас в картинки

Когато говорим за “многото в мен” нямам предвид оргия. Става дума за шизофрения. Тази очарователна със своята неясност диагноза и толкова благодатна за вербална гавра и обиди. Много от хората, които преминават през депресивен период страдат от мисълта, че губят разсъдъка си и тъй като шизофренията е най-експлоатирания термин, се самодиагностицират като кандидат-шизофреници. Както се казва – успех! Не става толкова лесно обаче. Шизофренията е … Continue reading Многото в мен* – шизофрения

Смяната на социалния статус, загубата на близък човек, промяна на местожителството и пр. случки, които идват, за да развалят спокойното потръчкване из коловозите на рутината, са мъчителни и често могат да пратят живота ти по дяволите. Изживявания от подобен характер се отразяват различно на всеки човек в зависимост от способността за адаптация. Реакцията на организма в такива моменти се нарича Синдром на адаптация (СА) и … Continue reading Разстройството на адаптивната мимикрия

Дълго време борих мисълта, че наред с всички неизправности на настроенията, не може и есента да им оказва влияние. Уви и това е една тъжа истина, за която ще се наложи да се мислят илачи. Есенната депресия, както са я кръстили чиклет-списанията, е оня период на адаптация на организма към свинския сезон, който те кара да се чувстваш като дебел парцал, който не стига, че … Continue reading Жълтите листа в главатa

Напоследък е много модерно да се говори за “професионалното изпепеляване” (бърн аут, още burn out). А то ще рече – когато си неспособен да свършиш това, което по презумпция би трябвало да ти носи удоволствие (защото работиш това, за което си мечтал цял живот), мързи те, колегите те дразнят, ставаш циничен, креативността ти е отишла по дяволите и нямаш желания да я възстановиш, раздразнителен си, … Continue reading Професионално изпепеляване

Чувството на страх сигурно е една от първите емоции, с които се сблъскваме – мечки, Торбалани, Баби Яги, извънземни и цигани с торби, крадящи децата, които не си изяждат супата. Ужас! Когато си на 5 това ти се струва  съвсем редно (има нещо сбъркано обаче в това да говориш глупости на едно 5 годишно дете, на което не му се яде, но това е въпрос … Continue reading Ирационалният страх. Мечка под кревата

“Така, маменце, не е хубаво да правиш! Нищо, че имаш пиронче в крачето, не дей да плачеш, че хората гледат!!” и детенцето вече никога не посмява да заплаче, защото хората го гледали. Какво като го боли, нали може да си помисли някой нещо. После му става трудно да изразява и други спонтанни емоции, защото мама едно време му каза, че някой може да си помисли, … Continue reading Моралният кодекс. Кой ни пречи най-добре?

  Всеки от време на време потъва в малки локвички с лайна и после стандартно излиза от тях, отръсква се и продължава пътя си за там, за където е тръгнал. Има обаче и едни други лайняни басейни, от които излизането е малко по-трудно. Това хората на медицинските науки са нарекли “клинична депресия”. Тя е толкова пъстра и разнообразна в проявите си, че често достигането до диагнозата … Continue reading Патологичната тъга